2
решение по т.д.№ 60323 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
София, 30.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева т.д.№ 60323 по описа за 2016 г. съобразно заповед № 839 от 18.05.2016 г. на Председателя на ВКС приема следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Л. Х., срещу решение № 860 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 4164 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав, с което е потвърдено решение № 5751 от 31.07.2015 г. по гр.д.№ 4797 от 2013 г. на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. Г. Г. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], за сумата над присъдените 39 750 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
В жалбата се твърди, че решението на САС в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 27.07.2016 г. ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
С определение № 145 от 09.03.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС /т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./ по въпроса: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД, установеният в разпоредбата критерий „справедливост“ изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи непозволеното увреждане и неговите последици.
В противоречие с горепосочената задължителна съдебна практика, в обжалваното решение е прието, че сумата 40 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за претърпените от Г. Г. неимуществени вреди от станалото на 23.06.2011 г. в [населено място] пътно-транспортно произшествие, въпреки следните безспорно установените по делото обстоятелства:
– че произшествието е станало изцяло по вина на водача на застрахования автомобил, който не е спрял на пътен знак Б2 „С. ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !“;
– че пострадалият мотоциклетист Г. Г. с нищо не е допринесъл за настъпилата в резултат на пътно-транспортното произшествие тежка травма на главата му- карал е със защитна каска на главата, по път с предимство, с разрешена скорост от около 32-40 км.в час и не е нарушил никое друго правило за движение по пътищата; същевременно застрахованият автомобил е навлязъл толкова рязко в кръстовището, че мотоциклетистът не е имал никаква възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието;
– че към датата на пътно-транспортното произшествие пострадалият е бил само на 39 години, в работоспособна възраст и в много добро физическо състояние;
– че в резултат на произшествието Г. е претърпял изключително тежки травматични увреждания: счупване на черепни кости в областта на тила, счупване на средна черепна ямка вляво и на предна черепна ямка, довели до тежка мозъчна травма с епидурален вътречерепен кръвоизлив /хематом/ и със загуба на съзнание, изкълчване на долната челюст, трайна и необратима загуба на обонянието- аносмия и увреждане на слуха и вестибуларния апарат- постравматичен мастоидит, обща контузия на тялото;
– че след черепно-мозъчната травма са настъпили усложнения: появила се е постравматична киста и се е развила посттравматична енцефалопатия в двата челни дяла и в левия слепоочен дял на главния мозък, която се изразява в главоболие, лесна уморяемост, световъртежи;
– че пострадалият е търпял интензивни болки в продължение на 30 дни и значителни болки в продължение на 2-3 месеца;
– че възстановителният период при подобен вид травматични увреждания продължава 2-3-4 до 5 години и налага провеждане на значителна двигателна и психосоциална рехабилитация предвид настъпилите увреждания на централната нервна система;
– че при такива увреждания е възможно пострадалият никога да не се възстанови, като в конкретния случай през целия период от пътно-транспортното произшествие на 23.06.2011 г. до смъртта му след 2 години и няколко месеца /на 12.10.2013 г./ Г. не се е възстановил от мозъчната травма.
Предвид на всички тези обстоятелства, касаещи непозволеното увреждане и неговите последици, настоящият състав на ВКС счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от Г. Г. неимуществени вреди от това увреждане е 80 000 лв.
Поради това решението на въззивния съд за отхвърляне на иска за разликата над 39 750 лв. до 80 000 лв. следва да бъде отменено, а вместо него да бъде присъдено обезщетение в общ размер от 80 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на пътно-транспортното произшествие- 23.06.2011 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на касаторката направените от нея разноски за експертизи по делото в размер на 336 лв., изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
На основание чл.38а от Закона за адвокатурата ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касаторката адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 8790 лв.: по 2 930 лв. на инстанция, изчислени съобразно чл.38, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно уважената и отхвърлена част от иска/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК във връзка с чл.83, ал.3 и ал.1, т.4 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 860 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 4164 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 5751 от 31.07.2015 г. по гр.д.№ 4797 от 2013 г. на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. Г. Г. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], за сумата над присъдените 39 750 лв. до размер от 80 000 лв., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ РАЗНОСКИ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5 да заплати на М. Г. Г. от [населено място], [улица] на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ още 40 250 лв. /общо 80 000 лв. заедно с присъдените от въззивния съд 39 750 лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2011 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 5751 от 31.07.2015 г. по гр.д.№ 4797 от 2013 г. на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. Г. Г. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], за сумата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати на М. Г. Г. на основание чл.78 ГПК сумата 336 лв. /триста тридесет и шест лева/, представляваща разноски за вещи лица по делото.
ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати на адвокат К. И. Н. с адрес: [населено място], [улица],ет.3 на основание чл.78 ГПК сумата 8 790 лв. /осем хиляди седемстотин и деветдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лв. /три хиляди и двеста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.