Определение №629 от 22.8.2014 по ч.пр. дело №5061/5061 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 629

С. 22.08.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 5061 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК.
Образувано е по искането на [фирма] [населено място], представлявано от управителя С., чрез процесуалния представител адвокат А. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 71 от 4.06.2014г. по гр.д.№ 150/2014г. на Окръжен съд Велико Търново. Искането е направено във връзка с подадената от тях касационна жалба, за която след служебна справка е установено, че е входирана във ОС ВТ на 1.08.2014г. и е в процес на администриране.
Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения :
Иска се спиране на решение, постановено в производство с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, в частта му , с която [фирма] [населено място] е осъдена да заплати на Х. К. Д. от [населено място] обезщетение за оставяне без работа по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 604.52 лв. и по чл.225 ал.2 от КТ в размер на 240.47лв.
Съгласно чл.242 ал.1 от ГПК първоинстанионният съд винаги допуска предварително изпълнение на решението, когато присъжда възнаграждение и обезщетение за работа. В постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК свои актове ВКС трайно приема, че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ по естеството си представлява „обезщетение за работа” по смисъла на чл.242 ал.1 от ГПК /определения № 473 от 27.06.2012 по ч.гр.д. № 425/12г.на ІV г.о., от 17.05.2012 по ч.гр.д. № 214/10г.на ІV г.о., от 17.07.2009 по ч.гр.д. № 1584/09г./ При положение, че в тази хипотеза съдът е длъжен /без възможност за преценка/ да допусне изпълнение, то не съществува възможност същото това изпълнение /на по-късен етап/ да бъде спряно, дори и в хипотеза на представена гаранция и при условията на чл.282 от ГПК. В този смисъл е и нормата на чл.245 от ГПК.
С оглед горецитираната норма и предмета на иска /обезщетение за оставяна без работа/, направеното искане за спиране на допуснато при условията на чл.242 ал.1 от ГПК изпълнение на решение е неоснователно и следва бъде оставено без уважение. Разпореждането на съда за определяне на обезпечение /от 4.08.14г./ е неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 71 от 4.06.2014г. по гр.д.№ 150/2014г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОТМЕНЯ разпореждане от 4.08.14г.за определяне на обезпечение.
ДА се уведомят страните и при внасяне на обезпечение, същото да бъде върнато на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top