2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 184
София 20.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 306/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 предл. първо ГПК.
В. К. П. е обжалвал прекратителното определение на Благоевградския окръжен съд № 3949 от 23.09.2014г. по ч. гр.д.№ 796/2014г.
Ответникът не е подал отговор на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок срещу определение, постановено от въззивен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от В. К. П. въззивна жалба. В тази хипотеза обжалването не е касационно по смисъла на чл. 274 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд действа като въззивна инстанция и следва да разгледа частната жалба по същество , без да се произнася по предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК .
С обжалваното определение Благоевградския окръжен съд е приел, че въззивна жалба е процесуално недопустима на основание чл. 239 ал.4 ГПК тъй като постановеното първоинстанционно решение, срещу което е подадена, е неприсъствено.
Определението е постановено в нарушение на процесуалните правила.
Неприсъственото решение се постановява по искане на явилата се страна срещу насрещната страна при точно определени в ГПК предпоставки. Ищецът може да поиска да се постанови неприсъствено решение по отношение на ответника, когато той не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в съдебното заседание, без да е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът също може да поиска постановяване не неприсъствено решение , когато ищецът не се е явил в първото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал от съда заседанието да се проведе в негово отсъствие – чл. 238 ал.1 и 2 ГПК. Допълнителните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение се съдържат в чл.239 ал.1 ГПК и те са : страните да са уведомени за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебното заседание /т.1/ и искът да е вероятно основателен ако искането за неприсъствено решение е направено от ищеца или вероятно неоснователен ако постановяването на неприсъствено решение е поискано от ответника /т.2/. Наличието на тези предпоставки се преценява от съда с определение в съдебното заседание, в което е направено искането по чл. 238 ГПК. Ако искането е направено от ищеца и съдът го е приел за основателно, той следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника и да уважи иска. Когато представените доказателства не са създават вероятност за основателността на иска, съдът следва да отхвърли искането с определение – чл.239 ал.3 ГПК и да премине към разглеждане на делото по общия ред като изготви доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК и укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест между тях и за кои обстоятелства не сочат доказателства. Съдът не може в неприсъственото решение да прави нова преценка за вероятната основателност на иска и да приеме, че той е неоснователен, защото така ще се наруши правото на защита на страната, поискала неприсъственото решение като се постанови необжалваем съдебен акт, с който се формира сила на пресъдено нещо, при отсъствие на предпоставките на чл.238-239 ГПК. Необжалваемостта на неприсъствено решение по искане на ищеца се основава на правилото, че в първото заседание, а не в самото решение, съдът преценява вероятната основателност на иска , като гаранция, че искът ще бъде уважен без да е необходимо ищецът да провежда пълно доказване по реда на чл.154 ГПК . При постановяване на положително неприсъствено решение в хипотезата на чл. 238 ал.1 ГПК, ищецът няма да има правен интерес да го обжалва, а по отношение на ответника, срещу когото е постановено неприсъственото решение законът предвижда необжалваемостта като своеобразна процесуална санкция за проявената от него незаинтересованост от делото. От изложеното следва, че определението с което съдът се произнася по искането по чл.238 ГПК е оттегляемо и ако след уважаването му съдът прецени, че искът е вероятно неоснователен, той е длъжен да отмени определението и да премине към решаване на делото по общия ред, защото ГПК не предвижда възможност по искане на ищеца да бъде поставено отхвърлително неприсъствено решение срещу ответника. В тази хипотеза за вида на решението , а оттам и за обжалваемостта му, следва да се съди не по наименованието му, а по неговото съдържание.
В разглеждания случай първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението, озаглавено като неприсъствено, че не са налице предпоставките за постановяване на положително неприсъствено решение срещу ответника, тъй като искът не е основателен. Както вече се посочи, при неприсъственото решение съдът се произнася само по вероятната основателност на иска, което означава, че по своето съдържание, постановеното решение от Благоевградския районен съд по гр.д.№ 34/2014г. не е неприсъствено и то подлежи на обжалване по общия исков ред след връчването му на страните на основание чл. 240 ал.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение на въззивния съд, с което жалбата, подадена от ищеца по делото В. К. П. срещу отхвърлителното първоинстанционно решение, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, следва да се отмени. Делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба като подадена срещу решение, постановено по общия исков ред при изпълнение на процедурата по администриране на жалбата по чл.286 ГПК и даване на указания на страните в разпоредителното заседание за обстоятелствата, които подлежат на доказване и допускане на поисканите от въззивника доказателства на основание чл.266 ал.3 ГПК поради изрично въведен довод във въззивната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК . Тези процесуални действия са наложителни, защото въззивният съд няма правомощия да постановява неприсъствено решение и е обвързан от становището на районния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 239 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Благоевградския окръжен съд № 3949 от 23.09.2014г. по ч. гр.д.№ 796/2014г. за връщане като процесуално недопустима на въззивната жалба вх.№ 674 от 12.06.2014г., подадена от В. К. П. срещу решението на Благоевградския районен съд № 3448 от 13.05.2014г. по гр.д.№ 34/2014г. и
Връща делото на същия състав Благоевградския окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: