О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 04.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 217 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 5980/12.10.2011 г. от ищеца А. „В. о.” [населено място]/в ликвидация/, чрез адв. И. Ц. против определение № 1342/27.09.2011 г. по ч.гр.дело № 969/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 518/04.07.2011 г. по гр.дело № 979/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателя, представляван от ЗК”М. 95” [населено място], представлявана от Г. Н. В., чрез адв. Ив. Ц. против О. [населено място] представлявана от кмета И. Л. като процесуално недопустим и е върната исковата молба на адв. Ив. Ц. в качеството му на процесуален представител на А.”В. о.” [населено място] – в ликвидация и е прекратено производството по гр.дело № 979/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна на същото и връщане на делото на Пазарджишкия окръжен съд за разглеждане на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
В изложението към частната жалба поставя правните въпроси: 1. при прекратяване на юридическо лице и заличаването му в съответния регистър следва ли по висящо съдебно производство да се конституира неговия правоприемник, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 9/21.01.2011 г. по гр.дело № 1821/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. нищожно ли е решението на съда, постановено след влизане в сила на ЗТР за вписване на заличаването на юридическо лице, което е било вписано в търговския регистър на съответния съд, но не е пререгистрирано по ЗТР, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба О. [населено място] не е изразила становище по частната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец А. „В. о.”П. в ликвидация е предявил ревандикационен иск против О. [населено място].
Прието е, че ищецът е регистриран по силата на Указ № 922 за ползване на земята и за осъществяване на селскостопанската дейност/отм./ и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади и селскостопански институти на 06.10.1989 г. Приел е, че на осн.пар.6а, ал.1,т.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр.пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ с решение от 23.07.1992 г. по фирменото дело от окръжния съд е вписано в регистъра на съда прекратяване на агрофирмата и обявяването й в ликвидация. Според съда прекратяването на организацията по пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато представлява ищецът-жалбоподател настъпва по силата на закона – пар.12 и 13 ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че съобразно пар.13,ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ ликвидационният съвет на организациите по пар.12 следва да подаде искане до окръжния съд за заличаване на организацията след приключване на дейността по ликвидацията.
Като се е позовал на разпоредбите на пар.28 от ЗИДЗСПЗЗ /Д.в.бр.45/95 г./ съдът е приел, че с влизане в сила на тези разпоредби ликвидационните съвети прекратяват дейността си и организациите по пар.12 от ПЗР се заличават от регистъра на съответния окръжен съд. Прието е, че съдът извършва заличаването служебно. Според въззивния съд заличаването на организациите по пар.12 е предвидено в закона. Прието е, че в конкретния случай регистърния съд е пропуснал с влизане в сила на посочената разпоредба да извърши служебно заличаване на организацията по пар.12. Прието е, че служебното заличаване от съда на организацията е техническа дейност, която е свързана с оповестяване на предвидено в закона заличаване на съответните организации и не е част от фактическия състав на прекратяването им. Пропуска да се извърши заличаване на прекратена по силата на закона организация не санира според въззивния съд нейното съществуване в правния мир. Съдът е направил и извода, че лицата по пар.29 ПЗР на ЗСПЗЗ имат конкретно посочени правомощия в закона и същите са по приключване на ликвидацията на тези организации, чрез разпределение на имуществото с краен срок до 31.12.97 г., като други правомощия не са предвидени.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил определението на Пазарджикия окръжен съд, с което е прието, че предявения ревандикационен иск от жалбоподателя е процесуално недопустим, тъй като ищецът не е процесуално правно легитимиран да го предяви.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 9/21.01.2011 г. по гр.дело № 1821/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК по предявен иск за съдебна делба на недвижими имоти във фазата по допускане на делбата е прието, че смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица, че когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на процеса, съгласно чл.120 ГПК/отм./ съотв.чл.227 ГПК починалата страна се замества от нейните правоприемници. Прието е по делото, че жалбоподателят е починал по време на висящността на делото пред въззивната инстанция, но наследниците му не са били конституирани като страни и производството е продължило без участието им. Застъпено е становището, че процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците, поради което е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо. Прието е, че процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и липсата на процесуална правоспособност е процесуална пречка за постановяване на решението по същество на спора. Според така застъпеното становище в посоченото решение съдът намира, че със същото не е разрешаван поставения правен въпрос. С оглед на това не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – правен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОС на ГТК на ВКС т.4-та правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос касае приложението на пар.4 ПЗР на Закона за търговския регистър, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението от 27.09.2011 г. по ч.гр.дело № 969/2011 г. на Пловдивския апелативен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя А. „В. о.” П./в ликвидация/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1342/27.09.2011 г. по ч.гр.дело № 969/2011 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 5980/12.10.2011 г., подадена от А. „В. о.” П./в ликвидация/, чрез адв.И. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: