О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 05.03.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:КРАСИМИР ВЛАХОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 804 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 15.01.2013г. по гр.д.№ 694/ 2013г., с което Окръжен съд Кюстендил, като е потвърдил първоинстанционното определение, е върнал исковата молба на С. К. В. и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят – С. К. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и моли да бъде отменено обжалваното определение като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 26.04.2013г. С. К. е поискал да се признае за установено против О. с З.-гр.К., на основание чл.17 от Конституциата на РБ и чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правото му да си възстанови собствеността върху три земеделски имота, в землището на [населено място], като в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че те са възстановени на други лица. С допълнителна молба от 23.07.2013г. ищецът отново не е внесъл яснота в обстоятелствената част на исковата молба, но отново е заявил, че иска да му се признае право на възстановяване на собственост върху земеделски земи.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото като недопустимо, е правилно. Изложени са съображения за това, че с разпореждане от 20.06.2013г. районият съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да индивидуализира имотите, предмет на иска, да посочи за кои от тях е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на С. Д., да уточни петитума като го приведе в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. Въззивният съд е счел, че първоинстанционното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като ищецът-частен жалбоподател не е отстранил нередовностите на исковата си молба в дадения му от съда срок.
Прието е също така, че ако се счете, че се касае за предявен иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, имайки предвид петитума на исковата молба, то производството също е недопустимо. Изложени са съображения за това, че с влизане в сила на разпоредбата на § 22 ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 13/2007 г./ предявяването на този иск е ограничено със срок, който е преклузивен, тримесечен и започва да тече от влизане на този закон в сила, а в случая искът е предявен на 26.04.2013 г., т.е. много след изтичането на преклузивния срок.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за това може ли съдът да върне искова молба по съображения, които касаят основателността на заявената претенция. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , както твърди жалбоподателя в изожение по чл.284, ал.3 ГПК. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по въпроса може ли съдът да върне искова молба по съображения, които касаят основателността на заявената претенция, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е изложил и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за нередовността на исковата му молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона при наличие на непротиворечива практика на ВКС, подкрепяща изводите на въззивния съд, че иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустим, само ако е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността. В същата се приема, че липсата на висяща административна или съдебна процедура, както и невъзможността да бъде образувана такава, предвид изтеклите преклузивни законови срокове за това, води до недопустимост на производството поради липса на правен интерес. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 21.03.2011г. по гр.д.№1052/2010г., ІІ г.о. на ВКС и решение от 19.10.2010г. по гр.д. № 641/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
Доколкото жалбоподателят прави и оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността като грешка при формиране вътрешното убеждение на съда, поради нарушаване на логически, опитни или научни правила, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 15.01.2013г. по гр.д.№ 694/ 2013г. на Окръжен съд Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: