1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 12.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ХРИСТОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдията К. Маринова дело № 20 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс по спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийски градски съд относно компетентния съд, който да разгледа искова молба на Е. М, гражданин на Република Гърция против Българска народна банка за заплащане обезщетение за имуществени вреди, причинени от актове на БНБ – решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, които в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения /ратифицирана на 17.01.1968 г./, Виенската конвенция за правото на договорите /ратифицирана на 21.04.1987 г./ и чл.3, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, нарушават дипломатическия имунитет, както и от бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, директно произтичащо от чл.1, т.3, б.(i) от Директива 94/19 ЕО.
Искът е предявен пред Административен съд София-град.
Българска народна банка е възразила, че искът е подсъден на гражданския съд, тъй като централната банка не е част от изпълнителната власт, а автономна институция, която извършва стопанска дейност и на която са предоставени и държавни функции, но не притежава правомощията на държавен орган по смисъла на § 1, т.1 ДР АПК, а и в ЗКИ е предвиден ред за обезщетяване на вреди, който изключва този по ЗОДОВ съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ във вр. чл.79, ал.8 ЗКИ.
Административен съд София-град с определение № 2238/28.04.2014 г. по адм.д. № 1946/2015 г. е констатирал, че ищецът е основал исковете си на твърденията, че Е. М. е дипломатически служител в Посолството на Република Гърция в България; имал е открити депозитни сметки в К. АД-в несъстоятелност понастоящем и от бездействията на БНБ в резултат на неправилно транспонирана в българското законодателство Директива 94/10 ЕО /по точно чл.1, т.3, б.(i)/ е претърпял конкретно посочените вреди. Изложил е съображения, че съгласно чл.2, ал.6 ЗБНБ Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, а съгласно чл.79, ал.8 ЗКИ Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Направен е извод, че тази уредба на отговорността на БНБ влиза в дисонанс с обективната, безвиновна отговорност на Държавата по ЗОДОВ и по конкретно отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ на административни органи при и по повод осъществявана на административна дейност и тъй като по спора трябва да се изследва въпросът за вината по реда на чл.45 във вр. чл.49 ЗЗД с оглед нормата на чл.79, ал.8 ЗКИ, то и отговорността на ответника може да се реализира единствено по общия гражданско правен път чрез иск за вреди от непозволено увреждане.
С определение № 11178 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 56010/2015 г. Софийски градски съд, на който делото е било изпратено с оглед цената на исковете, е приел, че с нормите на ЗБНБ на Българска народна банка са възложени властнически правомощия за регулиране и осъществяване на надзор върху дейността на останалите банки в страната с цел поддържането на стабилността на националната парична единица и провеждането на парична политика на държавата; поддържане стабилността на банковата система в страната и защита на интересите на вложителите, с оглед на което като носител на административни правомощия, овластен по силата на закон, БНБ се явява административен орган по смисъла на т.1, пр.2 от § 1 ДР АПК, от чиито незаконни бездействия в това му качество се търси обезвреда от ищеца. Тъй като за причинените на гражданите и ЮЛ вреди от незаконните актове, действия и бездействия на държавните органи и техните длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, Държавата, чрез съответния държавен орган-юридическо лице, може да отговаря само по реда на АПК във връзка с чл.1 ЗОДОВ, но не и по общия исков ред, СГС е повдигнал препирня за подсъдност.
Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по предявените от Е. М. искове е Административен съд София-град, по следните съображения:
Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия, респ.бездействия на нейни органи и длъжностни лица е конституционен принцип – чл.7 от Конституцията на Република България, а практиката на Съда на ЕС – съединени дела С-6/90 и С-9/90 – постановява, че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на физически лица в резултат на неизпълнение на правото на Общността, по вина на държавата, е присъщ на системата на Договора и правото на Общността налага принципа, според който държавите-членки са задължени да възстановят вредите, причинени на физически лица вследствие на нарушение на правото на Общността, за което те имат вина. Отговорността на държавата за вреди, независимо дали вследствие акт, действие или бездействие на нейни органи и длъжностни лица в нарушение на вътрешното право или на правото на ЕС, може да се реализира по гражданскоправен или по административноправен ред. Преценката за приложимия ред се извършва с оглед характера на дейността на съответния държавен орган или длъжностно лице – административна или при условията на равнопоставеност. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които са придобили по силата на закон властническо правомощие, а „длъжностни лица“ са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение.
Чл.1, ал.2 ЗКИ определя БНБ като компетентен орган в Република България за упражняване надзор върху банките по смисъла на чл.4, § І, т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, т.е. БНБ е определена за публичен орган, оправомощен по националното ни право да упражнява надзор върху кредитните институции като част от действащата надзорна система в държавата. Правоотношенията, възникващи между БНБ и останалите банки, при изпълнение на така предоставената компетентност, са властнически, поради което и исковете за обезщетяване на вреди от действие или бездействие при упражняване надзор над кредитни институции са подсъдни на административните съдилища.
Неправилно е разбирането, че от ограничаването на отговорността за вреди при упражняване на надзорни функции само до умишлени действия – чл.79, ал.8 ЗКИ – следва изключението по чл.8, ал.3 ЗОДОВ за прилагане на този закон, доколкото ЗКИ не предвижда специален ред или начин на обезщетение. При квалифицирането на предявените искове, съдът следва да прецени и въведеното от ищеца основание – нарушаване на нормите на международното право във връзка с неприкосновеността на имуществото на дипломатически агент, съответно – неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити.
С оглед изложените съображения петчленният съдебен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд на Република България и двама представители на Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба вх. № 5383 от 4.03.2015 г. на Е. М., гражданин на Република Гърция против Българска народна банка за заплащане обезщетение за имуществени вреди, причинени от актове на БНБ – решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, които в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения /ратифицирана на 17.01.1968 г./, Виенската конвенция за правото на договорите /ратифицирана на 21.04.1987 г./ и чл.3, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, нарушават дипломатическия имунитет, както и от бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, директно произтичащо от чл.1, т.3, б.(i) от Директива 94/19 ЕО, е Административен съд София-град.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: