О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 16.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1753/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Х. К., чрез пълномощника му адв.С. Ч. срещу решение № 541/ 26.11.2013 г. по гр.д.№ 909/ 2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба „Л. Б.”-Е., представлявано от управителя В. З. , в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител А. В., директор Дирекция „Правно обслужване”в дружеството, я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 638/ 25.07.2013 г. по гр.д.№ 1424/ 2013 г. на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ: за признаване за незаконно уволнението му извършено със заповед № 32 /04.03.2013 г. въз основа на чл.328 ал.1 т.5 КТ , за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор бензиностанция” и за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа в размер на 1 142,53 лв. Въззивният съд е приел, че касаторът е бил възстановен на тази длъжност след преходно уволнение.На 12.09.2012 г. е била издадена заповед от работодателя на основание чл.199 ал.1 КТ за отстраняването му временно от работа до възстановяване на годността му,във връзка със заболяването му „биполярно афективно разстройство,сегашен епизод- маниен с психотични симптоми”,за която се твърди,че е била отменена по друго дело,но не са представени доказателства за това.В заповедта,предмет на настоящото производство е посочено че: на 03.09.2011 г. е постъпило устно оплакване от клиент, че касаторът му е казал сам да си зареди колата и да измие стъклото на автомобила си; на 11.10.2011 г. е отразено писмено оплакване от купувач в книгата за клиента, че е заредил сам, а касаторът стоял с ръце в джобовете и го посъветвал да се оплаче,като не е доволен; на 05.11.2011 г. в книгата за клиенти било записано оплакване от клиент, че контрольорът/за който се установило,че е касаторът/ не пожелал да му зареди колата; отправени са били много устни сигнали за грубо отношение, отказ да зареди гориво или че сипва повече ; на касатора му липсват качества за работа в екип, държи се агресивно с колегите си; при инцидент на 13.07.2011 г. свалил козирката на една от касиерките, срязал я и я хвърлил,това се случва пред клиенти;играел си с нож пред колеги и клиенти и го забивал в дървени повърхности на работното място.Въззивният съд е приел, че две от посочените в заповедта дати са неверни поради технически грешки, като верните дати са установени с докладна записка от управителя на бензиностанцията и с оплакване записано в книгата за клиенти. Касаторът е представил амбулаторен лист от 11.07.2011 г., от който е видно,че му е поставена основна диагноза „биполярно афективно разстройство,сегашен епизод-хипоманиен”.Във връзка с това заболяване е получено предварително разрешение от Д. за прекратяване на трудовото му правоотношение.Според ЕР от 10.12.2012 г. водещата диагноза е „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод- маниен с психотични симптоми” , а общото заболяване е „отзвучал маниен епизод с алкохолна обусловеност”.В него е посочено, че лицето е работоспособно, но заеманата длъжност не е подходяща с оглед заболяването му.Според длъжностната характеристика за тази позиция се изисква вежливо и експедитивно посрещане ,коректно обслужване и изпращане на клиентите. Свид.Я., управител на бензиностанцията, е заявил,че касаторът е агресивен и към колегите си, сред тях цари напрежение и страх, за неговото поведение е сигнализирана полицията.При така установените факти съдът е приел, че исковете са неоснователни.Намерил е, че случилите се инциденти не се дължат на виновно поведение на касатора, а на липса на качества за ефективно изпълнение на работата. По тази причина не е изпълнявал или е изпълнявал лошо своите трудови задължения.Приел е също така, че сгрешените дати, цитирани в заповедта , при положение,че са налице писмени доказателства в тази насока и че на касатора е дадена възможност да организира защитата си, не се отразява на мотивирането й.Въззивният съд е направил извод, че макар проявите на касатора по своя характер да са такива, че могат да дадат повод да се твърди, че представляват нарушения на трудовата дисциплина, това не е така поради обстоятелството, че някои от тях са станали в извънработно време и че именно поради агресивното си поведение касаторът не изпълнява задължението си според длъжностната характеристика да посреща и обслужва клиентите вежливо,коректно и експедитивно.Това негово поведение, здравословното му състояние ,според становището на медицинските специалисти отразено в ЕР въззивният съд е преценил като обективно състояние , а не като негово умишлено или небрежно поведение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище за наличие на такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда следните въпроси:
-когато в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени едни фактически данни, касаещи времето на извършване на конкретни прояви от страна на работника, от които работодателят прави изводи за липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа и които са го мотивирали да прекрати трудовото му правоотношение, допустимо ли е по време на съдебното производство тези фактически данни да се променят под предлог, че е допусната техническа грешка при тяхното изписване, при положение, че те са задължителен елемент от императивното съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение;това отразява ли се на мотивирането на заповедта;ограничава ли се с това правото на защита на работника.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловен от правните изводи, които е направил въззивния съд ,от значение за изхода на конкретното дело.В случая въпросът е обусловен от становището на касатора за неправилност на обжалваното решение и за това, че фактическите данни за време, съдържащи се в заповедта, представляват задължителен елемент от нейното съдържание. Това становище не се оправдава от особеностите на конкретния случай, при който трудовото правоотношение е прекратено при условията на чл.328 ал.1 т.5 КТ, при наличие на безвиновно основание за уволнение.Твърдяното от касатора ще е вярно и то в случай,че не е допусната техническа грешка, относно заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с оглед предвидените изисквания за съдържанието й в чл.195 ал.1 КТ и спазване сроковете по чл.194 ал.1 КТ. Налице е задължителна съдебна практика, според която при допускането на техническа грешка относно датата на извършване на дисциплинарно нарушение, не следва да се счита за опорочено съдържанието на заповедта на дисциплинарно наказание- решение № 651/26.09.2009 г. по гр.д.№3265/2008 г., ІІІ г.о. Касаторът поддържа и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика, което не е обосновано, с оглед цитираната задължителна такава.
Ответникът по касационната жалба е поискал да му бъдат присъдени разноски за това производство, но не е представил доказателства за сторени такива.Не е претендирал и възнаграждение съгласно чл.78 ал.VІІІ ГПК.Поради това искането не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 541/ 26.11.2013 г. по гр.д.№ 909/ 2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: