О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 16.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1868/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Т. от [населено място] чрез адв.Ч. от ПАК срещу въззивно решение №595 от 18.12.2013г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 497/2013год. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд Пазарджик №375 от 09.05.2013г., постановено по гр.д.№ 4017 по описа на съда за 2013г. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Г. Н. Т., [дата на раждане] е предоставено на бащата, като е постановено майката да има право да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и пет дни през зимната ваканция на детето и един месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
Въззивното решение в останалата му част, с която е отменено решение на Районен съд Пазарджик №375 от 09.05.2013г., постановено по гр.д.№ 4017 по описа на съда за 2013г. в частта, с която съдът е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата Н. Д. Т., както и в частта, с която Н. Д. Т. е осъдена да заплати на Н. Г. деловодни разноски в размер на 795,00 лв., и вместо това е постановено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи, не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като такива счита въпросите: “1/ Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, с оглед конкретния интерес на детето съгласно изискванията на чл. 59, ал. 9 вр. с ал. 2 и ал. 4 от СК, който съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете? и 2/ Допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводството от страна на въззивния съд в случай, че същият не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, да уведоми дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, с оглед направените от жалбоподателката твърдения пред възивната инстанция и променилите се обстоятелства, при наличие на вече ново място на местоживеене на детето при майката?”. Позовава се на решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о., ГК, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 802 от 23.02.2011 г. па гр. д. № 1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 181 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 893/2008 г., II г. о., ГК. Обосновава наличието на противоречие с оплакването си за неправилност и необоснованост на въззивното решение, за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, пряка последица от които е формирането на необоснования и неправилен извод, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата.
Ответната страна Н. Г. в представен писмен отговор чрез адв.В. от ПАК взема становище , че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждането на разноските, направени в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд, след анализ на доказателствата и препращайки към мотивите и на първостепенния съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. За да обоснове решаващия си извод съдът е приел, че бащата разполага с необходимите средства и социално – битови условия за правилното отглеждане, възпитание и обучение на малолетното дете; че има и подкрепата на своите родители в грижата за детето; че ответницата – майка на детето, към момента не разполага с необходимия родителски капацитет за това, тъй като е установено от събраните доказателства, че не е полагала нужните грижи за отглеждане и възпитание на детето,че се е държала недопустимо грубо с него, че се е оплаквала от грижите, които се налага да полага за детето. Приел е също, че при положение, че съпругът й и неговите родители са на работа, а ответницата не работи, именно тя е тази която е следвало да се грижи за детето и това при една нормална нагласа и адекватно отношение към родителските задължения, би следвало да не представлява тежест за майката. Съдът е счел за установено и обстоятелството, че ответницата е проявявала безотговорно отношение към детето като е шофирала без свидетелство за правоуправление включително и в присъствието на детето, както и ,че същата не разполага със собствени сигурни и гарантирани доходи да отглежда детето към момента – безработна е и разчита единствено на помощта на майка си, която работи в Гърция. Отчел е липсата на доказателства относно заетостта на майката в Гърция, какви доходи същата реализира и дали е в състояние за подпомага дъщеря си, както и установените лоши битови условия в дома, където ответницата е заживяла след фактическата раздяла и където възнамерява да отглежда детето, в случай, че й се предостави упражняването на родителските права – полуподземен етаж на един метър под нивото на терена, пригоден за живеене, без санитарни възли.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос по същество е оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради допуснати процесуални нарушения от страна на съда при анализа на събраните доказателства. Това оплакване е касационно основание по смисъла на чл.281 ГПК и подлежи на преценка във втората фаза на касационното производство, в случай, че се допусне касационното обжалване, но с поставянето му не може да се обоснове наличие на общо основание за достъп до касация. Вторият въпрос е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същевременно и този въпрос е привързан към доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разясненията, дадени в това решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случай, че не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора. В случая обаче и тази предпоставка не е налице, доколкото приложената съдебна практика е неотносима – приложените от касатора решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о., ГК, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 802 от 23.02.2011 г. па гр. д. № 1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 181 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 893/2008 г., II г. о., ГК, касаят въпроси, които не са правно разрешавани в обжалваното решение и не могат да обосноват наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените и надлежно удостоверени с представения договор за правна помощ такива в размер 350лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №595 от 18.12.2013г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 497/2013год. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд Пазарджик №375 от 09.05.2013г., постановено по гр.д.№ 4017 по описа на съда за 2013г. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Г. Н. Т., [дата на раждане] , е предоставено на бащата, като е постановено майката да има право да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и пет дни през зимната ваканция на детето и един месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Надежда Д. Т. да заплати на Н. Г. Т. деловодни разноски за настоящото производство в размер 350лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: