О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 05.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5902 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 21.06.2013 год. по гр. д. № 464/2013 год. Плевенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 30.12.2011 год. по гр. д. № 310/2010 год. на районния съд, [населено място] бряг и вместо него е постановил друго, с което осъдил М. Ц. Г. и Д. Д. Г., двамата от [населено място], да предадат на [фирма], [населено място], владението на склад със застроена площ 395 кв. м., гараж със застроена площ 170 кв. м. и лаборатория със застроена площ 166 кв. м., находящи се в имот № 000615 в землището на [населено място], осъдил [фирма] да им заплати, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 5 908.41 лв., представляваща стойността на подобренията в горните сгради, с които се е увеличила тяхната стойност, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 15.07.2010 год. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 24 900 лв. отхвърлил иска. С горното решение въззивният съд признал на ответниците Г. правото да задържат горните имоти до заплащане на подобренията, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС.
Въззивното решение е постановено при участието на трето лице помагач – А. з. с. к., [населено място].
Ответницата Д. Г., чрез пълномощника й адв. Б. Д., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това ревандикационният иск против ответниците бъде отхвърлен, евентуално насрещният им иск за заплащане на подобренията бъде уважен за разликата от присъдения размер до 15 627.69 лв., в която част е обжалвано въззивното решение по този иск.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Изложени са съображения относно неправилността на извода на въззивния съд за легитимиращо действие на акта за държавна собственост, правоприемство между търговските дружества, липса на доказателства относно включване на спорните имоти в баланса на същите, по които въпроси е цитирана и предствена съдебна практика- решение № 889 по гр. д. № 1114/2006 год. на ІІ г. о. и опр. № 51 по т. д. № 274/2011 год. на ІІ т. о. на ВКС. Поставен е процесуалноправен въпрос относно необходимостта при оспорване придобиването на право на собственост на основание публична продан, оспорващият да предприеме защита чрез обявяване недействителността на публичната продан, респ. с влязло в сила решение да установи по отношение длъжника в изпълнителното производство, че същият не е собственик на продадения имот, като по този въпрос релевираните основания са по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирайки решение № 24/2009 год. по т. д. № 596/2008 год. и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се излагат съображения в тази насока.
Касаторката поставя и въпрос относно диспозитива на решението при иск по чл. 108 ЗС – установителен и осъдителен такъв, както и за доказателствената тежест относно факта на владението на имота, като поддържа да е налице „съществено нарушение на процесуалните правила с оглед точното прилагане на закона”.
В обжалваната част по евентуалния насрещен иск касаторката се позовава на противоречие с ППВС № 6/74 год., като счита, че изводът на въззивния съд по размера на подобренията е необоснован с оглед установения такъв от техническата експертиза в размер на 15 627.69 лв. Поддържаното основание по този въпрос е чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадената от Д. Г. касационна жалба не се оспорва от М. Г. в представения , чрез адв. Ив. А., писмен отговор.
Ищцовото дружество [фирма], както и третото лице, помагач не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като прецени доводите на касаторката, приема следното:
В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ответниците М. и Д. Г. не са придобили правото на собственост върху спорните сгради, предмет на публичната продан по изп. д. № 113/2006 год., тъй като същите не са били собственост на дружеството, длъжник по изпълнението – [фирма]. Към този момент собственик е бил [фирма], чийто правоприемник е настоящето дружество ищец след приватизационната сделка по продажба на 80 % от капитала му на създаденото с такъв предмет на дейност дружество с ограничена отговорност „С.-К.-2000” и вписването на това обстоятелство в търговския регистър по партидата с решение от 4.01.2008 год. Тъй като публичната продан е деривативно основание за придобиване право на собственост, купувачите не са станали собственици на спорните имоти, поради това, че длъжникът в изпълнителното производство не е бил техен собственик – такива доказателства не са представени, а и не се поддържат такива твърдения. С оглед на това и представения акт за държавна собственост от 2000 год., въззивният съд е обосновал извода за принадлежността на правото на собственост върху сградите в лицето на едноличното търговско дружество с държавно участие с включването им в капитала при създаването му през 1999 год., каквито данни се съдържат в представения АДС и удостоверението по фирменото му дело № 1369/1999 год. на ПлОС.
Следователно, релевантният въпрос за решаващия извод на съда за основателността на ревандикационния иск е този, свързан с характера на публичната продан като деривативен придобивен способ и непротивопоставимостта му на правата на действителния собственик на продадения имот. Произнасянето по тях в обжалваното решение е в съответствие със задължителна съдебна практика, напр. решение № 365 от 22.10.2012 год. по гр. д. № 17/2012 год. на І г. о. на ВКС, определение № 305 от 27.06.2013 год. по ч. гр. д. № 1695/2013 год. на І г. о. на ВКС, а представената от касаторката към изложението й практика е неотносима към този релевантен въпрос. За да се произнесе настоящата инстанция по селекцията на касационните жалби, следва да е посочен от касатора правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая формулираните в изложението въпроси не могат да бъдат определени като такива, представляващи общо основание за допускане на касацията, тъй като представляват доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие на материалния закон, допуснати съществени процесуални правила и необоснованост, както изрично е и посочено в изложението. Направеният от въззивния съд извод за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищцовото дружество е обоснован от преценката на събраните доказателства, която преценка подлежи на проверка при касационното разглеждане на делото, което обаче е предпоставено от наличие на основания за допускането му, каквито не са налице. Не е релевантен правен въпрос и поставения такъв относно формите на защита на трето лице срещу публичната продан, тъй като предмет на настоящето дело е предявен ревандикационен иск от дружеството, претендиращо да е собственик на продадените на публичната продан сгради на ответниците, купувачи, който иск е допустим и различен от другите форми на защита, които не са предмет на делото, поради което и не могат да се обсъждат, а и да обусловят изхода му. Позоваването на Р № 24 по т. д. № 596/2008 год., ІІ т. о. на ВКС не сочи на твърдяно противоречие с оглед неотносимостта му към спорния въпрос, а и към формулирания от касаторката такъв за преюдициалност във формите на защита. И останалите формулирани от касаторката въпроси са неотносими към решаващите съображения, а към правилността на направените изводи, поради което и следва да се приеме, че не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на решението по иска за собственост /ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
Същото разрешение следва да се приеме и в частта за подобренията, предмет на евентуално предявения насрещен иск от ответниците против ищцовото дружество. Твърдението, че е налице противоречие с ППВС № 6/74 год. е формално, без да се сочи правния въпрос, по който се поддържа наличие на противоречиво произнасяне от въззивния съд и в какво се изразява то. Напротив, оплакването е за необоснованост на решението, с което е присъдена сума, различна от тази, която според касаторката е установена от техническата експертиза, което не е предмет на настоящето производство и не може да обоснове наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в тази му част.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 363 от 21.06.2013 год. по гр. д. № 464/2013 год. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от Д. Д. Г., чрез адв. Б. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: