О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 19.07.2013
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ТАНЯ РАДКОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов дело № 28-А по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Стара Загора и Районен съд- Казанлък за определяне на съда, компетентен да се произнесе по жалбата на М. Н. С. от [населено място] срещу Решение № 329 от 24.07.2012 г. по протокол № 17 на Общински съвет- [населено място], с което е отказано да се предостави на Общинска служба по земеделие- [населено място] 2900/4393 ид.ч. от имот № 001608 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], м.”Абаята”, представляващ нива с обща площ от 4,393 дка, който да бъде възстановен в полза на наследниците на Й. Х. К.. С Определение № 192 от 25.06.2013 г. сезираният с жалбата Административен съд- [населено място] е приел, че същата ангажира компетентността на районния съд, тъй като предмет на обжалване е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /пар.19 от ЗИД на АПК, обн.ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г./, като на това основание е прекратил производството по адм.д.№ 283/13 г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд- [населено място]. С Определение № 1461 от 02.07.2013 г. така сезираният граждански съд е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС и ВАС с аргумента, че по смисъла на цитирания пар.19 от ПЗР на ЗИД на АПК районните съдилища разглеждат жалби само срещу тези индивидуални административни актове, които са издадени от посочените в чл.31 ЗСПЗЗ органи по поземлената собственост- Министерство на земеделието и храните, областните дирекции „Земеделие” и общинските служби по земеделие, докато в конкретния случай се атакува акт на общинския съвет, който орган не е компентен да възстановява и да отказва възстановяване на земя по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на М. Н. С. срещу решението на Общински съвет- [населено място] е Административен съд- [населено място], като съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е издадено на основание П..27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.62 от 2010 г./ във връзка с чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, като с него общинският съвет е отказал да уважи искането на общинската служба по земеделие за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд, която да бъде възстановена в полза на наследниците на Й. Х. К., в чиято полза е издадено решение на органа по поземлената собственост, с което се признава право на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Това решение подлежи на обжалване като индивидуален административен акт както по силата на общата разпоредба на чл.45, ал.3 ЗМСМА, така и по аргумент от разпоредбите на чл.45ж, ал.2 и 3 ППЗСПЗЗ, които предвиждат неговото връчване по реда на АПК и предпоставят последващото произнасяне на общинската служба по земеделие от влизането му в сила. Същото обаче не е от категорията актове, за които нормата на пар.19 от ЗИД на АПК /обн.ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г./ предвижда обжалваемост пред районния съд, тъй като това решение не е издадено от административен орган, разполагащ с материална властническа компетентност да се произнася по претенции за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и съответно с него не приключва административната процедура по заявената реституонна претенция в полза на правоимащите лица по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. процедурата по чл.45ж ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, едва след влизане в сила на решението на общинския съвет по ал.2 органът по поземлената собственост се произнася с решение за възстановяване за собствеността, респ. с отказ, който подлежи на обжалване по общия ред на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ като индивидуален административен акт на орган по чл.31 ЗСПЗЗ, обективиращ произнасяне по претенцията за възстановяване на собствеността, при което по силата на пар.19 от ЗИД на АПК /обн.ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г./ компетентен да се произнесе по такава жалба е районният съд.
С оглед гореизложените съображения, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че доколкото обжалваният административен акт не разкрива характеристиките на индивидуален административен акт, постановен по искане за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на общо основание /чл.128, ал.1, т.1 и чл.132, ал.1 АПК/ същият ангажира компетентността на административния съд, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на М. Н. С. от [населено място] срещу Решение № 329 от 24.07.2012 г. по протокол № 17 на Общински съвет- [населено място] е Административен съд-гр. Стара Загора [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.