О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 08.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2196 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.05.2013 год. по гр. д. № 333/2010 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, в производството по чл. 196-211 ГПК /отм./ във вр. с параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, е оставил в сила първоинстанционното решение от 23.07.2009 год. по гр. д. № 2813/2008 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. М. М. против И. Д. А., В. Б. И., В. М. Я., А. Б. И., К. И. М., З. К. А., М. Д. Х., Б. И. Б. и Д. П. Д. искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 29.08.2005 год. и иск по чл. 69, ал. 1 ЗН за допускане на делба между страните на поземлен имот № 188, находящ се в [населено място], „Н. В.”, с площ от 1017 кв. м.
Въззивното решение се обжалва от ищцата Д. М. М. и ответницата М. Д. Х. с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК и приподписана от пълномощника им адв. Р. Ф..
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите с искане същото да бъде отменено и вместо това исковете бъдат уважени. Претендират присъждане на направените съдебни разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение се поставя като правен въпрос участието на всички сънаследници в извършването на делбата на наследствен имот, за да бъде същата валидна и да породи правни последици. Поддържат произнасянето по този релевантен за спора въпрос да е в противоречие с приетото в т. 7 от ППВС № 7/73 год., че делбата без участието на някой съсобственик е нищожна и неучаствалият съсобственик може да иска нова делба. Релевираните основания за допускане на касационно обжалване са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът И. Д. А., чрез пълномощника му адв. А.. М., оспорва касационната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстаниця.
Ответникът Д. П. Д. счита касационната жалба за основателна по съображенията в представения писмен отговор, чрез пълномощника му адв. Сл. А..
Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете за нищожност на делбата от 2005 год. и допускане на нова такава на спорния имот между всички наследници на М. В., починал през 1968 год., са отхвърлени, въззивният съд приел, че по делото не е установен от ищцата, чиято е доказателствената тежест, факта, че имотът е съсобствен по наследство на страните. От представените по делото договори за покупко-продажба от 1934 год. и 1936 год. се установява, че наследодателят е придобил описаните в тях имоти, но не се установява някой от тях да е идентичен с процесния такъв, предмет на договора за делба от 2005 год. От приетите по делото заключения такава идентичност не се установява, поради което и е недоказано процесният имот да е бил собственост на общия наследодател, за да се обсъжда въпроса за участието на всички наследници при делбата му, респ. неучастието на някой от тях – чл. 75, ал. 2 ЗН. Съдът изложил и съображения относно липсата на легитимация на страните с оглед статута на имота като земеделска земя, и при установена идентичност със спорния, при липсата на решение на поземлената комисия /ОбСЗ/ за възстановяване правото на собственост, което също обуславя извод за неоснователност на иска за дерлба.
Следователно, обуславящият извода за неоснователност на исковете е въпросът за собствеността на спорния имот в лицето на наследодателя М. В., като съдът, въз основа на преценка на събраните доказателства, приел, че този факт не е установен. Тази преценка не може да се проверява в настоящето производство, тъй като предполага обсъждане на събраните доказателства. С оглед направения от въззивния съд фактически извод за недоказаност на принадлежността на имота в лицето на наследодателя, т. е. по обуславящия въпрос, то по обусловения въпрос, поставен в изложението на касаторите – за неучастие в делбата на всички съсобственици не е налице произнасяне. Затова и същият не е релевантен за изхода на спора и не може да обоснове поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Съдът не е отхвърлил исковете поради прието участие в делбата на всички сънаследници, което би било в противоречие с цитираната съдебна практика, а поради това, че не е установена твърдяната съсобственост на основание наследствено правоприемсто.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той представлява общото основание за допускане на касационното обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Поради изложените съображения настоящият състав приема, че в изложението на касаторите не е поставен релевантен за изхода на спора правен въпрос, поради което и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да заплатят на И. А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 140 лв.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.05.2013 год. по гр. д. № 333/2010 год. на Софийски градски съд по касационната жалба на Д. М. М. и М. Д. Х., двете от [населено място].
Осъжда Д. М. М. от [населено място],[жк], ул. 2, № 55-А и М. Д. Х. от [населено място],[жк], ул. 47, № 28 да заплатят общо на И. Д. А. от [населено място],[жк], ул. 47, № 28 направените в касационното производство разноски в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: