О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 02.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4337 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. Т. М., В. Д. Г.-М., М. Л. Л.-П. и П. В. П., всички от [населено място] и представлявани от пълномощника им адв. Вл. Ч., обжалват в срок въззивното решение от 9.04.2013 год. по гр. д. № 93/2013 год. на Врачанския окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато по отношение на касаторите, че ищцата З. Ц. Н. е съсобственик на апартамент № 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, с разгърната площ 103.22 кв. м., заедно с прилежащото мазе № 4 и гараж № 4 в приземния етаж на сградата, със съответните идеални части от същата и от правото на строеж, и касаторите М. и П. П. са осъдени да й предадат владението върху горния имот и й заплатят направените разноски.
Касаторите П. поддържат становище за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е уважен по отношение на тях установителен иск за собственост, тъй като такъв не е предявен против тях от ищцата. Искат обезсилване на решението в тази му част, с присъждане на направените от тях разноски.
В останалата част на въззивното решение се поддържа от касаторите неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и присъждане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба и в самата нея касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената задължителна съдебна практика – ТР № 1/2012 год. по т. д. № 1/2011 год. на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК, по следните въпроси:
– В кой момент една сграда се счита завършена на „груб строеж” и кога правото на строеж се трансформира в право на собственост върху отделни самостоятелни обекти в нея
– Предварителният договор за покупко-продажба на незавършени обекти от новострояща се сграда представлява ли законно основание приобретателят да упражнява владение върху части от сградата и може ли въз основа на това владение да придобие право на собственост по давност
– Допустим ли е ревандикационен иск срещу купувач по предварителен договор
– Може ли предмет на ревандикационния иск да бъде вещ, която не съществува към момента на предявяване на исковата молба
Представени са: цитираното ТР № 1/2012 год., решение № 551 по гр. д. № 669/2009 год. на ВКС, І г. о., решение № 408 по гр. д. № 52/2009 год. І г. о. и № 191 по гр. д. № 776/2010 год. І г. о., като твърденията на касаторите са за наличие на противоречие на обжалваното въззивно решение с тази практика, по изложените в изложението съображения.
В писмен отговор ищцата З. Н., чрез процесуалния й представител адв. В. Л., оспорва наличието на поддържаното основаниe за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове за собственост са отхвърлени и вместо това ги уважи, въззивният съд, при новото разглеждане на делото, приел, че построената в УПИ * в кв. * по плана на [населено място] жилищна сграда е съсобствена между страните по договора за групов строеж, тъй като след построяването й същите не са извършили делба с оглед придобиването от всеки от тях на отделен самостоятелен обект в нея, извън тези, за които са учредили право на строеж. Поради това и ищцата, като собственик на идеални части от дворното място и участник в договора за групов строеж е съсобственик и в спорните имоти – апартамент № 6, мазе № 4 и гараж № 4, и като такъв може да предявява иск за собственост срещу трети лица, каквито се явяват двете групи ответници – М., снабдили се с констативен нотариален акт за собственост на спорните имоти през 2007 год. и продали същите на П., които се намират в тях. Въззивният съд приел, че в полза на М. не е налице поддържаното от тях придобивно основание към момента на снабдяването им с констативния нотариален акт– давностно владение, тъй като възникването на годен обект на вещното право се осъществява с построяването на сградата до степен „груб строеж”, което е настъпило към 2007 год., т. е. не е налице необходимия срок за придобивната давност. Поради това и не е настъпил и вещноправния ефект на сключената от тях последваща разпоредителна сделка с имота в полза на ответниците П., които се намират в него без основание, поради което и предявеният срещу тях ревандикационен иск е уважен. Последният включва и установителна част относно вещното право, поради което и доводите им за недопустимост на въззивното решение в тази му част не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на този иск.
Релевантни за изхода на спора за собствеността на спорния имот са въпросите за материалната легитимация на ищцата като собственик на спорните апартамент с мазе и гараж, като част от сградата, построена на основание сключения договор за групов строеж на етап „груб строеж” към 2007 год., както и въпросът за придобивната давност върху обект в тази сграда. Приетото от въззивния съд относно обособяването на отделните самостоятелни обекти в сградата с построяването й до етап „груб строеж” кореспондира с приетото в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, като изводът, че това е станало през 2007 год. е обоснован от преценка на събраните по делото доказателства в тази насока. Тази преценка не може да се обсъжда в настоящето производство, а и самите касатори поддържат в изложението си построяването на сградата на етап „груб строеж” да е осъществено по време на висящността на производството, който факт е от значение за спорното право и като такъв е в подкрепа на направения извод, че обособяването на самостоятелните обекти в сградата е станало дори и след снабдяването им с констативния нотариален акт през 2007 год., когато такъв обект все още не е бил възникнал.
Поради това и по първия въпрос в изложението не е налице противоречие с горната задължителна съдебна практика, а останалите такива не са обосновали направения извод за основателността на исковете за собственост. Съдът е приел, че ответниците М. не се летитимират за собственици на основание придобивна давност, тъй като не е бил налице самостоятелен, обособен обект, върху който да са упражнявали владение от сключването на предварителния договор, а не се е произнесъл по формулирания като въпрос „дали предварителния договор за покупко-продажба на незавършен обект в сградата е основание за упражняване на владение и придобиване по давност”, поради което и същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението. Същите съображения са относими и към останалите два въпроса в изложението на касаторите, което обуславя извода и за неотносимостта на представената съдебна практика към настоящия спор. Поради това и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като същото предполага наличие на противоречиво произнасяне по правен въпрос, обусловил извода на съда при решаване на спора. Подробно развитите доводи в изложението не обуславят наличието на тази обща предпоставка за наличие на основание за допускане на касационното разглеждане, а представляват оплаквания за неправилност на изводите, които не могат да бъдат обсъждани без наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 156 от 9.04.2013 год. по гр. д. № 93/2013 год. на Врачанския окръжен съд по подадената от А. Т. М., В. Д. Г.-М., М. Л. Л.-П. и П. В. П., всички от [населено място] и представлявани от пълномощника им адв. Вл. Ч., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: