О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 03.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3790 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. С. Р. от [населено място], чрез адв. М. Ч., против определението от 11.04.2014 год. по гр. д. № 1940/2014 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба против въззивното решение от 11.11.2013 год. по гр. д. № 1713/2013 год. на Бургаския окръжен съд, като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и касационното производство е прекратено.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложима относно въззивни решения по същество на спора, докато в случая въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството. Поради преграждащия характер на въззивния съдебен акт жалбоподателката счита, че същият подлежи на касационно обжалване. Иска отмяна на обжалваното определение и се допусне разглеждането на касационната й жалба.
Ответниците по частната жалба, чрез адв. В. М., в представения писмен отговор оспорват частната жалба.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение Върховният касационен съд, І г. о. е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представените удостоверения за данъчната оценка на трите имота, установяващи обща такава в размер на 3 241.27 лв., поради което и касационният контрол на въззивното решение е изключен по силата на закона, независимо, че се обжалва въззивно решение, с което след обезсилване на първоинстанционно е прекратено производството по делото. Позовал се е на т. 8 от ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС.
Изводът в обжалваното определение се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което същото следва да се потвърди.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на предявения иск за собственост към минал момент, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. По делото са представени от самите ищци удостоверения за данъчна оценка на спорните имоти, установяващи размера на цената на иска под 5 000 лв.
Доводът на жалбоподателката за неприложимост на ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК относно въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното и производството е прекратено като недопустимо, е неоснователен. Както е разяснено в т. 8 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал и предходният състав на ВКС, проверката по правилността на становището на въззивната инстанция относно допустимостта на първоинстанционното решение и правото на иск следва да се извърши в касационното производство по обжалване на въззивното решение. Преграждащият характер на постановения въззивен съдебен акт подлежи на касационен контрол съвместно с частта за обезсилване на първоинстанционното решение, в рамките на който контрол касационната инстанция се произнася по законосъобразността на приложените процесуални норми и може да потвърди или отмени въззивното решение, като в последния случай върне делото на въззивния съд за произнасяне по иска. Следователно въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и следващите от ГПК при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела, въззивното решение е необжалваемо. При данните по делото за цена на иска под този размер, въззивното решение е изключено от касационен контрол, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145 от 11.04.2014 год. по гр. д. № 1940/2014 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. С. Р. против въззивното решение № VІ-130 от 11.11.2013 год. по гр. д. № 1713/2013 год. на Бургаския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: