О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 21.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4586 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.01.2013 год. по гр. д. № 2344/2012 год. на Варненският окръжен съд, поправено с решение от 27.03.2013 год. по същото дело, въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение от 8.05.2012 год. по гр. д. № 3996/2010 год. на Варненския районен съд и вместо това е постановил друго, с което намалил на основание чл. 30 ЗН извършеното с нот. акт № 92/2006 год. дарение от Н. С., починал на 23.09.2009 год., в полза на Ж. С. на недвижим имот, представляващ ? ид. ч. от апартамент в [населено място], [улица], с идентификатор 10135.1508.93.2.3 по кадастралната карта, със застроена площ 88.70 кв. м., подробно описан, ведно с ? ид. ч. от избено и таванско помещение и от 9.50 % от общите части на сградата и 1/24 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 435.60 кв. м., представляващо поземлен имот № 1 в кв. 727 в трети микрорайон на [населено място], с идентификатор 10135.1508.93, с 27 633.34/57 950 идеални части и е възстановена запазената част на М. Н. С.-Ж. от наследството на Н. С. в размер на 27 633.34/57 950 ид. ч., с присъждане на направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата М. С.-Ж., чрез пълномощника й адв. Н. Т., с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав или се постанови друго, с което се възстанови запазената част от наследството с връщане на последното по време дарение в наследствената маса, на основание чл. 36 ЗН.
В приложеното изложение се поддържат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касаторката произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за същността на съдебната делба –спогодба, при която единият съделител е получил в изключителна собственост делбения имот без да уравни дела на другия представлява дарение, което на основание чл. 31 ЗН следва да се включи в наследствената маса, е в противоречие с представеното решение на ВКС по гр. д. № 268/2005 год. на ІІ г. о., а има значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният процесуалноправен въпрос за необсъждането на всички доводи в решението и порочността му освен значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се поддържа да е в противоречие с ППВС № 1/53 год. и т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
От същата страна е подадена и касационна жалба против допълнителното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, с оплакване за неправилност при определяне стойността на наследствената маса. Поставен е отново въпроса за същността на съдебната делба – спогодба, чийто предмет следва да бъде включен в наследствената маса по чл. 31 ЗН.
Въззивното решение се обжалва в срок и от ответника Ж. С. с оплакване за недопустимостта му, поради произнасяне в разрез с първоначалната претенция на ищцата. Поддържа се и довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на извода за включване в наследствената маса и на втория вилен имот, попадащ в хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗН. Иска се обезсилване на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционното такова, с което искът е уважен така, както е предявен – с възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 1/3 ид. ч. от дарената ? ид. ч. от апартамента. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение касаторът се позовава на евентуална недопустимост на въззивното решение, представляващо самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, а е и в противоречие с цитираната и представена съдебна практика.
В писмен отговор Ж. С. е оспорил втората жалба на другата страна, обозначена като насрещна такава, с довод за нейната недопустимост поради липса на подадена от него касационна жалба против допълнителното решение, а и поради липса на правен интерес от обжалването от другата страна. Поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подадената от ищцата касацонна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си по предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е образувал масата по чл. 31 ЗН, като е прибавил двете дарения от наследодателя в полза на сина му Ж. С. – това по нот. акт № 40/1995 год. – на ? ид. ч. от лозе от 1000 кв. м. в м. „Зеленика”, кв. Г. в [населено място] и 1/ 4 ид. ч. от построената в него вила и дарението по нот. акт № 92/2006 год. – на ? ид. ч. от апартамента в [населено място], оценени от тройната оценителна експертиза според състоянието им към извършване на даренията и по цени към момента на откриване на наследството, на обща стойност 82 900 лв. /мотивите на решението от 27.03.2013 год./. На тази база и на основание чл. 28 и чл. 29, ал. 1 ЗН е изчислен размерът на запазената част от наследството, респ. разполагаемата такава – 55 266.66 лв. /при две деца/, респ. 27 633.34 лв. /същото решение за поправка на очевидна фактическа грешка/.
С оглед липсата на актив в наследството към момента на смъртта на наследодателя съдът е направил извод, че запазената част на ищцата, като низходяща, е накърнена до размера на същата – 27 633.34 лв., същата е възстановена с намаляване на дарението от 2006 год., което е последното по време дарение, съгласно чл. 33 ЗН и е прието, че дареният имот /1/2 ид. ч. от апартамента/ следва да остане в наследството, с оглед липсата на предпоставки за задържането му, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗН, с оглед наличната съсобственост между страните извън настоящия спор, а и липсва направено такова искане от ответника.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос за същността на съдебната делба –спогодба, при която единият съделител е получил в изключителна собственост делбения имот без да уравни дела на другия съделител, поради което според нея представлява дарение, е преюдициален за решаване на въпроса за обхвата на наследствената маса по чл. 31 ЗН. По този въпрос въззивният съд е приел, че извън дарената ? ид. ч. от лозето и вилната сграда в него с нот. акт № 40/95 год., което дарение е включил в масата по чл. 31 ЗН, останалата идеална част от този имот е придобита на основание сключената спогодба при наличие на възмездно уравнение дела на другия съделител /наследодателя на страните/ с учредяване право на ползване. Оплакването против този извод представлява касационен довод, разглеждането на който е предпоставено от наличие на основание за допускане на касационното разглеждане на делото, каквото не се обосновава от касаторката с позоваване на решението по гр. д. № 268/2005 год. на І г. о. на ВКС, в което е обсъждан въпросът за същността на правото на възстановяване на накърнената запазена част от наследството с намаляване на завещателните или дарствените разпореждания, т. е. безвъзмездните такива. В съответствие с тази практика е приетото от въззивния съд в обжалваното решение – и двете дарения на наследодателя в полза на ответника са включени в обхвата на наследствената маса, послужила за база при определяне на разполагаемата и запазената част на ищцата, наследник със запазена част от наследството на баща й, а преюдициалният въпрос за същността на спогодбата по гр. д. № 3327/95 год. ВРС не е обсъждан, тъй като не е въведен такъв предмет по делото относно действителността на спогодбата, поради което и не е обуславящ извода за размера на наследствената маса. Поради това и вторият въпрос за необсъждане от въззивния съд на всички доводи на страната не представлява процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касационен довод за неправилност на решението, който не може да бъде обсъждан в настоящето производство.
В заключение, следва извода за липса на поддържаните от касаторката М. С. основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и на допълнителното такова за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, за което са поддържани същите доводи в приложеното към втората касационна жалба изложение.
Не е налице и поддържаното от касатора Ж. С. основание за допускане на касационното обжалване – евентуална недопустимост на въззивното решение. С него съдът се е произнесъл по предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН – възстановяване на накърнена част от наследството на наследник със запазена част от него с намаляване на дарение до този размер. Въпросът за образуване на наследствената маса, включваща в нейния обхват имотите, принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, както и прибавяне на даренията от него е регламентиран в чл. 31 ЗН, а същият е свързан и с въпроса за доказателствената тежест на ищцата за установяването им, поради което и доводите, че освен дарението на ? ид. ч. от апартамента, както е поддържала първоначално ищцата, е включено и дарението от 1995 год. на ид. ч. от вилния имот, са относими към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост. В случая не е налице произнасяне по непредявен иск, както се поддържа от този касатор, тъй като произнасянето на съда е по предявения такъв с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Не е налице и второто поддържано от този касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с цитираната съдебна практика по въпроса за правния интерес от въззивното обжалване от ищцата с оглед уважаването на предявения от нея иск от първоинстанционния съд. Произнасянето по този въпрос – приетото наличие на правен интерес у ищцата да обжалва решението на районния съд, с което е уважен иска, по поддържаните от нея доводи за включване в масата по чл. 31 ЗН и други дарения, обуславящи и друг размер на накърнената й запазена част, не бележи противоречие с цитираната от този касатор практика.
С оглед съображенията за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадените от страните касационни жалби, не се присъждат разноски за настоящето производство.
С оглед горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 74 от 17.01.2013 год. и това с № 630 от 27.03.2013 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, двете постановени по гр. д. № 2344/2012 год. на Варненския окръжен съд, по касационните жалби на М. Н. С.-Ж., чрез адв. Н. Т. и Ж. Н. С., чрез адв. Бр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: