О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 18.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 621 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на С. И. Б., чрез адв. В. П., против определението от 18.11.2013 год. по гр. д. № 4747/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против въззивното решение от 14.02.2013 год. по гр. д. № 13055/2012 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че при определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от предявяването на иска по отменения процесуален закон, по който не е съществувало и ограничение за касационното обжалване на въззивните решения. Поради това, и при действието на отменения, и при действието на действащия ГПК, касационното обжалване е допустимо, както е прието и в определението от 11.11.2011 год. на ВКС, І г. о. по същото дело, с което е било допуснато касационно обжалване на предходното въззивно решение по жалбата на ответниците /гр. д. № 426/2011 год. ВКС, І г. о./. Освен това жалбоподателката се позовава на предмета на спора, касаещ целия реституиран имот от 426 кв. м., а не както е прието в обжалваното определение за спор относно ? ид. ч. от 90 кв. м. Иска се отмяната му и продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба против въззивното решение.
Противната страна не е взела становище.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Предходният тричленен състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота, ? от която определя цената на иска в размер на 1 684.62 лв., съгласно правилата на отменения ГПК и с оглед обема на заявеното за защита право, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК оставил без разглеждане подадената касационна жалба.
Изводът в обжалваното определение не се споделя от настоящия състав, поради което и същото следва да се отмени.
Делото е за втори път пред касационната инстанция, като и при първата касация жалбата е била подадена при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията му с ДВ бр. 100/2010 год., въвеждащ като критерий за достъп до касация цената на иска, по който е постановено въззивното решение /касационната жалба е постъпила на 13.01.2011 год., а разпоредбата е влязла в сила на 21.12.2010 год./. С определението от 11.11.2011 год. по образуваното касационно производство /гр. д. № 426/2011 год. ВКС, І г. о./ е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба на ответниците по иска за собственост, като въпросът за допустимостта на касационното обжалване поради цената на иска под предвидения в закона размер не е обсъждан. Постановено е и решение по чл. 290 ГПК, с което е отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Постановеното при повторното разглеждане на делото въззивно решение е обжалвано с касационна жалба от другата страна по делото – ищцата, сега жалбоподател, съгласно чл. 295 ГПК, като другият тричленен състав на ВКС, разглеждащ жалбата, е обвързан от приетата при първата касация допустимост на касационното обжалване по критерия за цената на иска, при приложението на същия закон – чл. 280, ал. 2 ГПК. Възможността да се обсъжда този въпрос, вкл. служебно от съда, съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК, е преклудирана с произнасянето за допускане на обжалването при първото касационно производство, поради което и като е приел касационната жалба на ищцата за недопустима на това основание, тричленният състав при втората касация е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото му се върне за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 298 от 18.11.2013 год. по гр. д. № 4747/2013 год. на Върховния касационен съд, І г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от С. И. Б. касационна жалба против въззивното решение от 14.02.2013 год. по гр. д. № 13055/2012 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав за произнасяне по допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: