О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 30.10.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4816 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Й. Р. Г., чрез пълномощниците му адвокатите Д. С. и Цв. М., обжалва въззивното решение от 18.03.2013 год. по гр. д. № 6858/2010 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 25.03.2010 год. по гр. д. № 31960/2008 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касатора, че ищецът Н. М. Н. е собственик на УПИ VІІІ-57 с площ 1 109 кв. м. по документи, а измерена графично – 1 120 кв. м., и УПИ ХІV-57 с площ по документи – 890 кв. м., а измерена графично – 755 кв. м., двата в кв. 16 по плана на [населено място], м. в. з. „К. І-ва ч.”, при описаните в решението граници и касаторът е осъден да му предаде владението върху тях.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения при обсъждане на направените доводи и доказателствената тежест в процеса и необоснованост на направените изводи с искане за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето по материалноправния въпрос за обвързващата материална доказателствена сила на констативния нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 11/2013 год. на ОСГК на ВКС и с други решения на ВКС. Формулирани са и въпроси относно нищожността на разпоредителните сделки по ЗРПВПВННИ /отм./ при липса на съгласие на предложителя относно цената, при различие в обекта на сделката в разрешението на органа на народния съвет с този, определен от предложителя, по които е представена противоречива практика – решение № 483 от 2.03.70 год. по гр. д. № 16/70 год. І г. о. на ВС, решение № 1657от 24.06.65 год. по гр. д. № 921/65 год. на І г. о. на ВС. Поставен е и процесуалноправен въпрос за необсъждането на всички факти и обстоятелства по делото.
Ответникът по жалбата и ищец в производството – Н. Н. в писмен отговор, чрез адв. М. Б., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск за собственост, приел, че ищецът се легитимира за собственик на двата спорни УПИ с представените по делото нотариални актове № № 191 и 90 от 1960 год., материализиращи извършената транслативна сделка по продажбата на имота от ТКЗС по реда на ЗРПВПВННИ от 1958 год. /отм./. Приел за неоснователен довода на ответника за нищожност на тези сделки за продажбата поради нарушаване на императивните изисквания на закона относно фактическия им състав, предвиден в ЗРПВПВННИ и правилника по приложението му /пар. 3-8/, включващ писмено предложение на собственика до ИК на СГНС за продажбата, определяне на цената от ИК на СГНС, съгласието на собственика относно същата и представянето на всички документи за сделката на ИК, който определя купувача, а последният внася цената по сметка в ДСК, след изпълнение на която процедура въз основа на писмо на ИК на СГНС купувачът може да се снабди с нотариален акт. Съдът приел, въз основа на описаните в нотариалните актове документи, че е осъществен фактическият състав по сделките, предвиден в приложимите нормативни актове към датата на сключването им, а не по реда на Указ от 1962 год., както е поддържал ответникът. Обстоятелството, че описаните в нотариалните актове документи не са представени по настоящето дело, с оглед липсата им в архивите, не обосновава обратен извод, тъй като представянето им пред нотариуса при снабдяването на купувачите с нотариален акт и удостоверяването на този факт в самите актове е достатъчно основание за направения от съда извод за съществуването им при продажбата, с оглед характера на нотариалния акт като официален удостоверителен документ и съответстващата на този му характер доказателствена сила. При установената по делото идентичност на бившия парцел с процесните два по сега действуващия план от 1990 год. и доказателствата за наследствено правоприемство съдът е направил извод, че ищецът се легитимира за техен собственик, който извод не се опровергава от представените от ответника последващи нотариални актове от 1965 год. на неговия праводател по продажбата от 2008 год. с нот. акт № 104, както и поради описанието на имотите в тях съгласно плана от 1990 год., а не според действуващия към 1965 год. план.
Следователно, поставеният от касатора въпрос за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост е неотносим към настоящия спор, тъй като произнасянето на въззивния съд при обосноваване на извода му за осъществяване на фактическия състав на продажбите от 1960 год. касае въпроса за доказателствената сила на актовете като официални удостоверителни документи относно представените пред нотариуса документи. Нотариалните актове в случая материализират сключените сделки, въз основа на представените в нотариалното производство документи, съгласно изискванията на закона, а не признават право на собственост, за да се поставя въпросът дали констатацията на нотариуса за принадлежността му се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, предмет на произнасяне в ТР № 11/2013 год. на ОСГК на ВКС. Приетото с това решение не влиза в противоречие с извода на въззивния съд за установяване съществуването на представените пред нотариуса документи. За да се обори този факт от оспорващата страна, последната носи доказателствената тежест да установи обратното чрез пълно обратно доказване, което в случая съдът приел да не е осъществено с представените доказателства.
Поради това и не е налице основанието по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по първия формулиран от касатора въпрос.
Не е налице и противоречиво произнасяне по поставения от касатора въпрос, касаещ нищожността на прехвърлителните сделки по ЗРПВПННИ /отм./ при липса на елемент от предвидения в закона фактически състав, тъй като въззивният съд е приел, въз основа на събраните доказателства, че сделките са действителни поради наличие на осъществен фактически състав. Поради това и представената съдебна практика, в която е констатиран такъв порок, поради което е направен извод за нищожност на продажбата, е неотносима, тъй като изводът е обусловен при различни факти. Поради това и развитите от касатора доводи в тази насока представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да обосноват наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Същите съображения се отнасят и по въпроса за обсъждане от съда на фактите и доводите на страните, който не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед разясненията в ТР № 1/2009 год. в този смисъл. Поради това не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /за последната хипотеза липсват изложени съображения за значението на посочен правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а касаторът следва да понесе направените от ответника в настоящето производство разноски в размер на 3 600 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.03.2013 год. по гр. д. № 6858/2010 год. на Софийски градски съд по подадената от Й. Р. Г., чрез пълномощниците му адвокатите Д. С. и Цв. М., касационна жалба против него в обжалваната му част.
Осъжда Й. Р. Г. от [населено място], кв. Г., ул. „5. н.” № 11 да заплати на Н. М. Н. от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: