O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 08.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2585 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 132138 / 14.12.2012 год. на Ж. Г. О. от [населено място] чрез адв. М. Ц.- САК срещу въззивно Решение Nо 5207 от 02.07.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1270/ 1999 година на Софийския градски съд-IVб отд.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решение от 10.01.1997 година по гр.д. Nо 6222/ 1994 год. на СРС-47 с-в досежно отхвърления иск на П. М. Л. , Р. М. Р. и С. М. Н. по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ срещу Д. С. , В. С. и Ж. С. и е постановил ново, с което искът е уважен. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция досежно уважения иск по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ по отношение на ответника Ж. Г. О. .
За да постанови това решение , въззивният съд е приел, че верните имотни граници на имот пл. Nо * , к.л. 595 с размери 1200 кв.м. , собственост на ищците спрямо имот пл. Nо * к.л., с площ 425 кв.м., собственост на В. Д. С. и Ж. Д.С., наследници на починалата в хода на производството Н. Г. С., съгласно Скица 2 от заключението на вл.л. от 17.01.2006 год. / неразделна част от решението/, се ограничава по линията от буквите Г*-Д, като имот пл. Nо * е ограничен от буквите А-Б-В-Г-Г*-Д-Е-Ж-З-И-А, а имот пл. Nо * к.л. 596 се ограничава от буквите МНОДГ*М.
Релевираното от ответника Ж. О. възражение за придобиване на спорната реална част от 260 кв.м. по давност не е уважено , след като решаващият съд е приел, че липсва материализирана с ограда на място площ , както и не се установява необезпокоявано и несмущавано владение.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК с довод , че по правния въпроса за придобиването по давност на реална част от недвижим имот предвид разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ и чл. 200 ЗУТ, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представените Решение Nо 555 от 01.07.2010 година по гр.д. Nо 1259/2009 год. на ВКС-I отд. и Определение Nо 42 от 13.01.2009 год. по гр.д. Nо 1259 / 2009 год. на ВКС-I , Решение Nо 117 от 28.09.1990 год. по гр.д. Nо 137/1990 год. на ВКС-5 чл. състав
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация – адв.И. И. – АК В. Т., с който се възразява по исканото допускане на касационното обжалване с довод , че обуславящият въпрос изхода на спора , не е този по приложение на чл. 59 ЗТСУ /отм./ , а факта , че страната не е доказала упражнено владение с цел своене , съгласно правилата на чл. 79 ЗС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с оглед характера на спора- чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ и цената на защитимото вещно право, касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационно обжалване, ценени в съответствие с разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС налице е основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК в онези хипотези, когато касационният съд в етапа на селекция констатира , че изведеният от защитата на касатора материално или процесуално правен проблем се разрешава противоречиво от съдилищата, като самата констатация се извършва на база преценката на становището, изразено с обжалваното решение и това по приложените влезли в сила решения на други съдебни състави.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че верните имотни граници на имот пл. Nо * , к.л. 595 с размери 1200 кв.м. , собственост на ищците спрямо имот пл. Nо * к.л., с площ 425 кв.м., собственост на В. Д. С. и Ж. Д.С., наследници на починалата в хода на производството Н. Г. С., съгласно Скица 2 от заключението на вл.л. от 17.01.2006 год. / неразделна част от решението/, се ограничава по линията от буквите Г*-Д, като имот пл. Nо * е ограничен от буквите А-Б-В-Г-Г*-Д-Е-Ж-З-И-А, а имот пл. Nо * к.л. 596 се ограничава от буквите МНОДГ*М.
Релевираното от ответника Ж. О. възражение за придобиване на спорната реална част от 260 кв.м. по давност не е уважено , след като решаващият съд е приел, че липсва материализирана с ограда на място площ , както и не се установява необезпокоявано и несмущавано владение.
С Решение Nо 555 от 01.07.2010 година по гр.д. Nо 1259/2009 год. на ВКС-I отд. , постановено по чл. 290 ГПК , касационният съд е приел, че разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ/отм./ намира приложение по отношение на реално обособени части от дворищно-регулационни парцели, дори и когато имотът е включен в терен отреден за обществено мероприятие, а с Решение Nо 117 от 28.09.1990 год. по гр.д. Nо 137/1990 год. на ВКС-5 чл. състав , ВКС приема , че и реално определени части от невключени в регулацията имоти могат да се придобиват по давност.
При съпоставка на изводите на въззивния съд с тези по посочените от касатора решения на съдилищата следва , че посочената съдебна практика е неотносима, тъй като с решението на въззивния съд принципно не е отречена възможността да се придобият , при условията на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ реално обособени части от парцел. В тази смисъл не е налице противоречиво приложение на закона. Давността не е призната в полза на сосбтвениците на имот пл. Nо */ стар/ поради липса на доказателства за реално обособяване на частта от 260 кв.м., по отношение на която е релевирано възражението.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 132138/14.12.2012 год. на Ж. Г. О. от [населено място] заявена чрез адв. М. Ц.- САК срещу въззивно Решение Nо 5207 от 02.07.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1270/ 1999 година на Софийския градски съд-IVб отд.по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./.
Определението не подлежи наобжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: