О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 09.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 6918 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Е. Т. К., чрез пълномощника му адв. Р. К., против определение № 158 от 17.06.2013 год. по гр. д. № 2680/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение с № 8783 от 22.12.2012 год. по гр. д. № 3131/2009 год. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че цената на предявения отрицателен установителен иск за собственост е над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, тъй като предмет на делото е отричаното от ищеца право на собственост на ответниците върху целия имот, а не притежаваната от него 1/8 ид. ч., обосноваваща правния му интерес от предявяването на иска. Иска отмяна на обжалваното определение като неправилно със законните последици.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от ищеца в призводството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Касационният съд, в предходният тричленен състав, е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е за 1/8 ид. ч. от процесния недвижим имот, и с оглед данните от общината за данъчната му оценка, приел, че цената на иска е до 5 000 лв. Поради това и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, в условията на иззета компетентност е оставил без разглеждане касационната жалба против въззивното решение с цена на иска под посочения размер, като процесуално недопустима.
Искът е предявен като отрицателен установителен такъв за собствеността върху спорния имот, като с него ищецът отрича претендираното от ответниците вещно право на основание покупко-продажбата по нот. акт от 2005 год. Както правилно сочи жалбоподателят, предмет на делото е това оспорено от ищеца и претендирано от ответниците материално право, а не притежаваната от ищеца 1/8 ид. ч. от имота, обосноваваща наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Това обаче не променя извода за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, поради следното:
Видно от данните по делото, исковата молба е постъпила на 7.11.2006 год., т. е. при действието на отменения ГПК, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” от който цената на предявения отрицателен установителен иск за собственост се определя от ? от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – от ? от пазарната цена на имота. От данните в писмото на Столична община изх. № 416 от 15.12.2006 год. е видно, че данъчната оценка на имота е в размер на 16 805.90 лв., или цената на иска възлиза в размер на 4 201.48 лв. Тази цена е послужила и за определяне на дължимата по делото държавна такса, като този въпрос не е бил повдиган по реда на чл. 56 ГПК /отм./.
С оглед постъпването на касационната жалба при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., правилно предходният тричленен състав е счел, че разпоредбата е приложима при преценката на допустимостта й по критерия цена на иска до 5 000 лв. и по аргумент от пар. 25 ПЗР на ЗИД ГПК. С оглед цената на иска под предвидения в закона размер въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Постановеното в този смисъл определение на предходния състав следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 158 от 17.06.2013 год. по гр. д. № 2680/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Т. К. от [населено място] срещу въззивното решение № 8783 от 22.12.2012 год. по гр. д. № 3131/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: