О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София, 18.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3368 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 24.01.2013 год. по гр. д. № 771/2012 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното решение от 3.05.2012 год. по гр. д. № 621/2009 год. на Козлодуйския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д. К. И. и С. А. М. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Въззивното решение е обжалвано от ищците Д. К. И. и С. А. М., чрез пълномощника им адв. Н. Г., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат се оплаквания за недопустимостта му, респ. неправилност поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите ги обосновават с доводи за допуснати нарушения на горните разпоредби, противоречие на обжалваното решение с цитираната и приложена съдебна практика, като са развити съображения за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, нищожност на решението на поземлената комисия поради съществуващия спор за материално право между наследниците, до решаването на който производството пред административния орган е следвало да бъде спряно. Позовават се и на съдебна практика по въпроса за придобивната давност с оплакване за нарушение на процесуалните правила относно преценката на събраните доказателства в тази насока, обусловило постановяването на неправилно, според тях, решение. Развити са съображения и за допуснато нарушение при изготвянето на доклада по делото от първоинстанционния съд.
Ответниците в производството не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск за разликата до пълния предявен размер от 61 дка /предмет на решението на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост на наследниците на общия наследодател К. Г./ приел, че от събраните доказателства не е установено неговият син и наследодател на ищците – С. К. В. да е придобил спорната част /над уважената от 33 дка/ на основание релевираните способи – правна сделка и давностно владение, като в тази част е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 ГПК.
По делото е установено, че през 1939 год. наследодателят на ищците и син на общия наследодател К. Г. е признат за собственик по отношение на последния на 1/3 ид. ч. от имота, целият с площ 99 дка, заедно с воденица. За този имот предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на С. В. е уважен от първоинстанционния съд и решението в тази му част е влязло в сила.
В отхвърлителната му част до размера на възстановения имот от 61 дка по решението на поземлената комисия съдът приел, че този имот не е придобит от сина на общия наследодател нито на основание сключения между тях предварителен договор от 1943 год., тъй като не е установено поетото задължение за прехвърляне на собствеността да е изпълнено от бащата, нито на основание придобивна давност с оглед липсата на изтекъл към 1952 год. давностен срок от 20 години, съгласно чл. 34 ЗД /отм./, приложим в настоящата хипотеза на основание параграф 4 ПП на ЗС/1951 год., считано от твърдяната най-ранна дата за упражняване на владението – 1934 год. Поради това и към момента на внасянето на имота в ТКЗС през 1952 год. този имот е бил собственост на общия на страните наследодател К. Г., на когото е и записан в книгите, което обосновава възстановяването на правото на собственост на всички негови наследници.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, да посочи с оглед представената съдебна практика – задължителна или по конкретни спорове, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката, решавани са противоречиво от съдилищата или имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените в жалбата процесуални въпроси относно недопустимост на въззивното решение поради неучастие на правоприемниците на починала страна, ответник по иска, нарушение на процесуални правила при преценка на доказателствата, спиране на производството пред поземлената комисия при спор за материално право, нарушения при изготвяне на доклада от съда не представляват правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които да са обусловили изхода на делото – отхвърлянето на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за разликата над 33 дка до възстановените 61 дка на всички наследници на общия наследодател, който извод е обоснован със съображения за недоказаност на твърдението единият от синовете му – С. В. да е бил собственик на спорния имот към момента на внасянето му в стопанството през 1952 год.
Процесуалните действия на съда могат да бъдат проверявани при касационното разглеждане на делото, за което обаче следва да са налице основания за допускането му. Такива не се обосновават с поддържаните от касаторите доводи, които представляват оплаквания за недопустимост на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, респ. за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Отделно от това, не е допуснато и противоречие с цитираната съдебна практика, с оглед преценката на решаващият съд на установените по делото факти.
По поддържания довод за недопустимост на решението поради неучастие на правоприемниците на починала в хода на производството страна, следва да се посочи, че касаторите не могат да се позовават на нарушение на чужди права, обосновавайки наличие на основание за допускане на касационното обжалване на решението, за което настоящата инстанция разполага с правомощието служебно да го констатира – ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС.
Въззивното решение е съобразено и с разясненията по т. 2 на ТР № 1 по гр. д. № 11/97 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за момента, в който може да се оспорва принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред и по–конкретно след приключване на административното производство. Поради това и доводите за спиране на административното производство при спор за материално право са ирелевантни относно предмета на предявения след приключването му иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а позоваването на съдебната практика в този смисъл /решение № 980 по гр. д. № 2747/95 год. ІІІ г. о./ е неуместно с оглед различието във фактите.
Поставените от касаторите въпроси за преценката от съда на всички доказателства, доводите и възражения на страните, изготвянето на доклада по делото, които са процесуалноправни, както и материалноправния такъв за придобивната давност също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради липсата на общата предпоставка за допустимост на обжалването не следва да се обсъжда и представената в тази връзка съдебна практика.
Не е налице обосноваване наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, релевирано от касаторите в жалбата им с цитиране на закона. Обосноваването на това основание не отговаря на разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, извън липсата на формулирани правни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл и които да са обусловили изхода на спора.
Поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението на касаторите, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 19 от 24.01.2013 год. по гр. д. № 771/2012 год. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: