О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 25.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 6349 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. Х. Т. от [населено място] е подал касационна жалба в срок срещу въззивното решение от 24.07.2013 год. по гр. д. № 133/2013 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 26.03.2013 год. по гр. д. № 654/2012 год. на районен съд, [населено място]. С него е отхвърлен предявения от касатора срещу В. А. Г. и Г. А. Г. иск за допускане на делба на недвижим имот с идентификатор по кадастралната карта № 44238.505.1470 с площ 484 кв. м., с трайно предназначение урбанизирана, ниско застрояване, представляващ парцел ХVІІ – 1470, 2277 в кв. 224 по регулационния план, при описаните в решението граници, без намиращите се в него сгради, индивидуална собственост на страните.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед обсъждане на представените към жалбата писмени доказателства.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се позовава на съдебна практика, без прилагане на цитираните решения и без формулиране на правни въпроси, по които счита произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с нея. Представени са писмени доказателства, които не са обсъждани от решаващия съд поради непредставянето им по делото, което според касатора не се дължи на негово виновно поведение.
Съделителят Г. А. Г. е приложил доказателства по опис, без становище по жалбата, каквото не е взел и другия ответник В. А. Г..
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за допускане на делба, въззивният съд е приел, че предмет на делото е съсобствен поземлен имот, застроен със сгради, принадлежащи в инидивидуална собственост на страните. Съсобствеността върху терена е възникнала на основание делба между праводателката на касатора – Х. Ц. и наследодателят на ответниците А. Т., при равни квоти – по ? ид. ч., като съдът е обосновал този извод с представените писмени доказателства, а и това обстоятелство не е било спорно между страните.
Въззивният съд се е позовал на ППВС № 2/82 год., съгласно което при наличието на построени в дворното място сгради, индивидуална собственост на страните, дворното място е обща част по предназначение и съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на такъв съсобствен парцел е недопустима, преди приключване на процедурата по чл. 201 ЗУТ. Тъй като по делото не са представените доказателства в тази насока, искът за делба на съсобствения имот е неоснователен.
Възприетото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителните за съдилищата указания по приложение на закона, дадени с т. 1, б. “д” от ППВС № 2/82 год., която изрично препраща към съображенията по предходната б. “г” на същия тълкувателен акт. Както е посочено, и при парцели, съсобствеността върху които е възникнала не по регулация, делбата е недопустима, ако в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В предходната б. “г” е разяснено, че парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, поради което е недопустимо отчуждаване или прехвърляне на право на собственост върху общите части без съответно придобиване на права върху отделните сгради, както и е недопустима делба на общите части съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Дадените указания в т. 1, б. “д”, във връзка с б. “г” от ППВС № 2/82 год. са изцяло относими към настоящия казус и даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с тази задължителна практика.
Касаторът не е формулирал в изложението си правни въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение. Изложените в него съображения относно непълнота в доказателствения материал и относно легитимацията на страните в делбеното производство не могат да бъдат обсъждани, тъй като не представляват основания за допускане на касационното обжалване. При липсата на поставени правни въпроси, обусловили решаващата воля в обжалваното решение, не може да бъде обсъждана и цитираната от касатора, но непредставена, съдебна практика, тъй като, за да е релевантна тя, следва касаторът да е поставил правните въпроси, по които счита произнасянето да е противоречиво.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не може да се допусне, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.07.2013 год. по гр. д. № 133/2013 год. по описа на Монтанския окръжен съд, по подадената от Б. Х. Т. от [населено място] касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: