Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 17.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5160 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
М. К. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо V-32 от 19.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 40/2013 на ОС- Бургас . Поддържа се , че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и следва да се отмени.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със спора за момент , от който тече срока на придобивната давност при възстановяване на земеделска земя в хипотеза ,при която решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 година , същото се ползва с конститутивно действие, проявено с влизането му в сила , и следва ли да намери приложение тезата , че началният момент на давността по чл. 79 ал.1 ЗС тече от 22.11.1997 година по см. на §1 т.3 от ПЗР на ЗОСОИ ,както и какво е значението за по-късно издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за този броенето на давностния срок , при констатирано противоречие с Решение No 32 /20.04.2012 година по гр.д. Nо 153/2011 година на ВКС-II г.о.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация , че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Т. Ж. АК-Б.,като пълномощник на ответниците по касация Ж. М. и К. К. ,с който се оспорва наличието на основания за основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените доводи и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд , с което е отхвърлен заявения от М. Д. положителен установителен иска за собственост на недвижим имот- новообразуван имот Nо 117.753 в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо 07079.654.753, придобит на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
За да отхвърли иска , при констатацията , че ищцата упражнява фактическа власт на процесния недвижим имот, съдът е приел, че началният момент на давностния срок, релевантен към фактическия състав на придобивната давност , на което основание ищцата черпи претендираното право на собственост за имот- земеделска земя, намиращ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ землището на [населено място], не е моментът на установяването владението от страна на нейната праводателка и майка В. М. на този имот към 1967 год. , а датата на издаване на заповедта по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на общината в полза на ответниците- Заповед Nо 1721 от 1.07.2008 година на Кмета на [община].
Спорният недвижим имот- новообразуван имот Nо 117.753 в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо 07079.654.753, се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, наследници на лицето В. К. Н..
Наследодател на ищцата М. К. Д. е В. И./ майка/,която е била сестра на Я. и Д. Н., бивши собственици на недвижим имот от 3.3. дка в м.”К. б.”, заменен с Протоколно решение на ТПС комисия от 04.04.1967 година с недвижим имот в м.”Б.”-М. р. , Б. със същата площ / Протокол на ТПС комисия 04.04.1967 г. – л.9/.
Няма спор , че от посочения заменен по ЗТПС /отм./ недвижим имот още към 1967 година двамата братя са отделили около 500 кв.м. за тяхната сестра В. И.. Обособеното дворно място с площ от около 500 кв.м. е владяно, ползвано- застроено и облагородено с двуетажна вилна постройка , електрифицирано и водоснабдено от семейството на В. И., която е осъществявала фактическа власт необезпокоявано до датата на завеждане на иска – 31.05.2010 година.
Спорни по делото са въпросите за материално-правната легитимация на собственик на ищцата с оглед на релевираното придобивно основание – наследяване и придобивна давност , както и материално-правната легитимация на ответниците, като лица чиито права на собственост по земеделска реституция , признати в полза на наследодателя им В. К. Н., също са оспорени.
По поставените въпроси и в правомощията на чл. 291 ГПК , настоящият състав приема :
ЗСПЗЗ урежда възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи , независимо от актуалния им / към момента , в който е поискана реституцията / статут. Земеделската реституция принципно е пълна реституция, на всички земеделски земи, дори и когато е налице промяна на тяхното предназначение като стопански имот. Обстоятелството, че за някои категории земеделски земи не може да бъде извършена реална реституция, в натура или стари реални граници , е изключение, изрично установено от законодателя ,с която не се нарушава правилото за възстановяване на отнетата земеделска собственост на онези , от които е била отнета или на техните наследници.
Процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи е административна. В рамките на посочените законодателни промени в годините след 1991 година, тази процедура е различна от гл.т. на необходимите елементи на фактическия състав за проявление на вещно-правното действие на решенията на ПК/ОбСЗ като индивидуален административен реституционен акт.
До законодателна промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , по силата на измененията с ДВ. бр.98/ 1997 год. и бр.122/1997 год. , свързана с правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС/ отм./, правото да се иска реституция на получения при замяната недвижим имот е установено в полза на лицата, получили имотите. След тази промяна на закона – арг. Чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ/ нова ДВ. Бр.98/ 28.10.1997 год./ и чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ / Дв. бр.122/ 19.12.1997 год. и в последствие изм. ДВ. бр.18/26.02.1999 год/ правоимащи по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ са лицата, притежавали заменения земеделски имот преди замяната, освен в хипотезите, когато има извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица , замяната остава в сила . С изменението на цитирана разпоредба с ДВ. Бр.18/1999 година законодателят включва като изключение от възможността за реституция на заменена по ЗТПС / отм./ земеделската земя да се възстанови в полза на лицата , притежавали имота преди замяната, наред с разпореждането в полза на трети лица и фактическото застрояване на имота.
Настоящият състав споделя практиката на съставите на ВКС , че съгласно чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ началният момент от който следва да тече срокът на придобивната давност, по отношение на земеделски земи , подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ и намиращи се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения от законодателя административен ред за възстановяване на собствеността т.е. започва да тече от момента на издаване на заповедта на кмета на общината по § 4к ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По съществото на касационната жалба.
От гл.т. на установените по делото факти, ценени в контекста на изложените по горе правни съображения по приложение на реституционния закон в хипотезите на възстановяване правото на собственост на земеделска земя , заменена по ЗТПС/ отм./ следва да се приеме , че касационната жалба е основателна.
Ищцата се позовава на правото на собственост от една страна на лицата от които майка и В. И. е получила фактическата власт на имота – а именно двамата братя на последната и осъществения по отношение на тях фактически състав на придобивна давност по времето до 1991 година и правото и да притежава трансформирана собственост в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Спорът за материално-правната легитимация на ищцата като собственик следва да бъде разрешен именно от гл.т. на тези фактически отношения и възможността да се придобие имота по давност от майката- наследодател при липсата на спор за доброволното отстъпване на част от получените 3.3 дка от двамата братя , доколкото по силата на извършената замяна по ЗТПС /отм./ и включена земеделска земя в ТКЗС „Х. Б.‘ , полученият от двамата братя на В. И. имот от 3.3 дка в м.“Б.“, землището на [населено място] е имал и запазил характера си на частна собственост.
По аргумент на чл. 12 ал.1 на ЗТПС / отм./ следва , че регламентация на правото на собственост за определени имоти запазва възможността за частна собственост в определени граници дори за земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционната процедура.
Възприетата от въззивния съд теза, че процесният имот е полежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в полза на бившите собственици, притежавали имота преди извършената замяна по ЗТПС/ отм./ и , че спрямо този имот правилата на придобивната давност/ арг. чл. 86 ЗС/ не се прилагат , не може да бъде споделена , същата е незаконосъобразна.
Не всички земеделски имоти , намиращи се извън строителните граници на населеното място, са били със статут на държавна или кооперативна собственост и по отношение на тях е намирала приложения разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията до изм. ДВ. Бр.31/1990 год. и последвалите такива. Както бе посочено по-горе до определен размер са съществували земеделски земи, които са запазили характера си на частна собственост .Тези земеделски земи са могли да бъдат обект на придобивна давност.
Ако се проследи правната регламентация следва , че такъв е характера на имотите , изключени от строителната част на населените места по реда на ПМС Nо216/61 год. или по реда на ЗПИНМ/ отм./ които са подлежали на включване в блоковете на ТКЗС/ а не в ДПФ/, но не автоматично и безусловно, а при наличие на предвидените от законодателя предпоставки и по установения в посочените нормативни актове ред. Липсата на възражения от страна на ответника в тази насока и събрани доказателства за причисляване на земеделски имот, получен по замяна по ЗТПС/ отм./ , изключва извод , че този имот е причислен към фонда на обработваемата земя и по отношение на него се прилага правилото на чл. 86 ЗС.
Липсват данни полученият в замяна имот от 3.3 дка в м.“Б.“ , землището на [населено място] да е отчужден и причислен и към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 год. отменен с ДВ. Бр.98/28.10.1997 година , още повече е самото право на собственост на братята Я. Ж. и Д. Ж. произтича по силата на извършената замяна с Протокола на ТПС комисия от 04.04.1967 година.
Възприетата в обратния смисъл теза на въззивния съд е неправилна и незаконосъобразна.
При запазеният частен характер на получената в замяна земя режимът на разпореждане се подчинява на общите правила, в т.ч. и относно възможността имотът да се придобие по давност.
Установеният ограничителен режим на чл. 29 ЗСГ/ отм./ , влязъл в сила към 30.03.1973 година , не допуска придобиване по давност на недвижими имоти , за които се прилага ЗРПВПВННИ , освен ако давността не е изтекла до влизането на закона в сила. По отношение на земеделските земи също са установени ограничения с разпоредбата на чл. 12 ал. ЗСГ/ отм./. Само гражданите и членовете на семействата им , занимаващи се с земеделска дейност и издържащи се от нея, са могли да притежават земеделска земя в определените от закона размери, но ако те- гражданите не упражняват такава дейност- земеделските им имоти стават държавна собственост. При липсата на данни по делото за такова одържавяване не може да бъде направен извод , че процесния имот е станал държавна собственост и е загубил характера си на частна собственост, респ. по отношение на него е съществувала забраната за придобиване на основание придобивна давност.
Доколкото се прилагат общите правила , с оглед на данните по делото , че от 1967 година до момента на завеждане изтичане срока на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС- а именно още към 1977 година / съгласно разясненията на ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС/ обособеният, а понастоящем и заснет в ПНИ като самостоятелен / нововобразуван/ имот Nо 117.753 в м.”Б.”, землището на кв. „М. р.„ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо 07079.654.753, е владян и ползван необезпокоявано с явното намерение за своене от наследодателката В. И., а след това и от нейната дъщеря-ищцата М. Д., застроен, водоснабден и електрифициран , без противопоставяне от страна на собствениците, в която насока са изслушаните свидетелски показания, е придобит на твърдяното в исковата молба оригинерно придобивно основание.
Няма спор , че процесният имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възстановяването право на собственост в стари реални граници на лицата, притежавали земеделски земи преди колективизацията в този терен се подчинява на императивно установени ограничения на законодателя- общи и частни.
Както бе посочено в общите мотиви на отговора на изведените правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК , общите ограничения и изключения на земеделската реституция, доколкото би се приело, че всички земи в определения терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ са земеделски, се свързват с правото на бившите собственици на земеделска земя , която е дадена на други физически лица при замяна по ЗТПС / отм./, да искат реституция на земеделските имоти в стари реални граници.
Както бе вече посочено до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с измененията на закона , обнародвани с ДВ. бр.98/ 1997 год. и ДВ. бр.122/1997 год. , правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС/ отм./, и да се иска реституция е дадено на лицата по отношение на получените при замяната земи е установено в полза на лицата, получили имотите. В контекста на данните по делото, а именно , че Решение Nо 0302П от 05.09.1997 година на ПК-Б. за признаване правото на собственост на наследниците на В. К. Н./ ответници по иска/ на 16.300 дка и възстановяване в стари реални граници,издадено на основание чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, е по преписка – заявление вх. Nо 9282/02.12.1991 година- т.е. решението на ПК е издадено в полза на лица , които към датата на признаване на правото не са могли да се да искат реституция на земите си, които са дадени в замяна на трети лица. Съгласно това решение на ПК, на базата на което в последствие е издадена и заповедта на кмета в процедурата по § 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ едва през 2010 година , е признато право на собственост без основание за това. Промяната на закона с новата ал. 10 ал.13 ЗСПЗЗ / ДВ. Бр.98/ 28.10.1997 год./ и чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ / Дв. бр.122/ 19.12.1997 год. и в последствие изм. ДВ. бр.18/26.02.1999 год./ по силата на които разпоредби правоимащи по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ са вече лицата, притежавали заменените земеделски имот преди замяната. Няма обратно действие и не може да санира издаденото решение за земеделска реституция, което е издадено без основание в закона.
Основателен е довода на касатора , че въззивният съд , след като се касае до приложените на императивна материално правна норма, е бил длъжен да упражни косвен контрол върху реституционния акт при наличие на възражение за неговата нищожност и материална незаконосъобразност , тъй като само в рамките на този правораздавателен контрол е могъл да констатира, че на ответниците е признато право, което не може да конкурира по основание правото на собственост на ищцата .
В хипотезите , посочени от закона , извършените разпоредителни сделки в полза на трети лица – т.е. и замяната като такава / в тази насока са и разясненията на т.2 на ТР 6/2005 год. на ОСГК на ВКС на понятието „предоставени на трети лица / , остават в сила .
След като в настоящият случай собственици на получения в замяната по ЗТПС/ отм./ земеделски имот от 3.3 дка в м.“Б.“ , землището на [населено място] се считат двамата братя Я. и Д. Ж., то по силата на вътрешните отношения с тяхната сестра, последната –по вече изложените съображения , надлежно се легитимира като собственик на частта от получения в замяна земеделски имот , понастоящем съставляващи новообразуван имот Nо 117.753 в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо 07079.654.753.
По изложените съображения, настоящият състав намира , че обжалваното решение на въззивния съд като незаконосъобразно следва да бъде отменено и, при изяснената фактическа обстановка, без да се налага събиране на нови доказателства или повтаряне на процесуални действия, се постанови ново решение , с което заявеният иск за собственост на спорния недвижим имот- новообразуван имот Nо 117.753 в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо 07079.654.753 , на М. К. Д. бъде уважен.
На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ищцата има право на направените за всички съдебни инстанции разноски в размер на 339.68 лв. / триста тридесет и девет и 0.68 лв./
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение Nо V-32 от 19.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 40/2013 на ОС- Бургас и вместо него п о с т а н о в я в а :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на Р. К. В. от [населено място], [улица]Nо 19 ; Т. К. И. от [населено място], [улица]Nо 2- С. О.; К. Н. К. от [населено място] [улица]Nо 1; С. С. М. от [населено място][жк]бл. 29 вх.2 ет.5 ап. Среден ; Ж. М. М. от [населено място] [улица]Nо 1; Т. В. С. от [населено място][жк]бл. 72 вх.3 ет.2 ап. 42 , С. В. М. от [населено място][жк]бл. 72 вх.2 ет.3 , Р. И. Й. от [населено място] [улица]Nо 24 и И. Р. Й. от [населено място] жк. „Т.‘ бл.55 вх.К ет.6 ап. 23 / заместили покойната Й. С. Й./, Я. С. Д. [населено място][жк]бл. 62 вх.1 ет.1 или[жк]бл. 17 вх. 6 ет.4 ап. 12 , С. Я. Д. от [населено място][жк]бл.33 вх.4 ет.3 ап.3 и И. Я. Д. от [населено място] ,[жк]бл. 17 вх.6 ет.4 ап. 12 / заместили покойната Д. Н. Д./ по иска на М. К. Д. ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място][жк]бл. 39 вх.7 ет.5 , че именно тя е собственик на следния недвижим имот – новообразуван имот Nо 117.753 в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо 07079.654.753.
ОСЪЖА Р. К. В. от [населено място], [улица]Nо 19 ; Т. К. И. от [населено място], [улица]Nо 2- С. О.; К. Н. К. от [населено място] [улица]Nо 1; С. С. М. от [населено място][жк]бл. 29 вх.2 ет.5 ап. Среден ; Ж. М. М. от [населено място] [улица]Nо 1; Т. В. С. от [населено място][жк]бл. 72 вх.3 ет.2 ап. 42 , С. В. М. от [населено място][жк]бл. 72 вх.2 ет.3 , Р. И. Й. от [населено място] [улица]Nо 24 и И. Р. Й. от [населено място] жк. „Т.‘ бл.55 вх.К ет.6 ап. 23 / заместили покойната Й. С. Й./, Я. С. Д. [населено място][жк]бл. 62 вх.1 ет.1 или[жк]бл. 17 вх. 6 ет.4 ап. 12 , С. Я. Д. от [населено място][жк]бл.33 вх.4 ет.3 ап.3 и И. Я. Д. от [населено място] ,[жк]бл. 17 вх.6 ет.4 ап. 12 / заместили покойната Д. Н. Д./ ДА ЗАПЛАТЯТ на М. К. Д. ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място][жк]бл. 39 вх.7 ет.5 , разноски по делото, за всички инстанции сума в размер на 339.68 лв. / триста тридесет и девет и 0.68 лв./.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :