O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 04.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4513 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4698/26.04.2013 година на П. Г. С. и В. Д. С. ,заявена чрез адв. С. С.- – АК Л. срещу въззивно Решение Nо 163 oт 26.03.2013 година по гр. възз. д. Nо 713/ 2007 год. на ОС- Плевен , в частта , с която е уважен иска по чл. 72 ЗС , за заплащане на частично вземане на сумата от 6000 щатски долара , цялото за сумата 15 120 щатски долара, съставляващи увеличената стойност на подобрен чужд недвижим имот.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил имплицитно решение първата инстанция по оставения без разглеждане , заявен като евентуален частичен иск на М. А. Х. и М. Х. Х. по чл. 72 ЗС за заплащане на вземане на сумата от 6000 щатски долара , част от вземане за сумата 15 120 щатски долара, съставляващо увеличената стойност на чужд недвижим имот в резултат на извършени подобрения и е постановил решение , с което искът е уважен за левовата равностойност на заявеното вземане от 9 445 лв. , част от общо вземане от 23 801 лв.
Прието е , че ищците М. и М. Х. , за времето от придобиване по силата на договор за покупко-продажба на правото на строеж от [фирма] по силата на НА Nо * / 1998 година до момента на разваляне на този договор по съдебен ред с влязло в сила решение по гр.д. Nо 4530/ 27.12.2001 година поради неизпълнение са имали качеството на добросъвестни владелци, тъй като са придобили правото на строеж на основание годно да ги направи собственици, от лице- едноличен търговец, което към момента на сделката е титуляр на прехвърленото право.
Няма спор , че със силата на пресъдено нещо / очевидно по Решение Nо 314/ 28.09.2012 год. по гр.д.Nо 1108/2010 год. на ВКС-I г.о./е прието, че правото на строеж е погасено в полза на собственика на терена- ответниците по делото П. и В. С. към дата 05.03.2001 год., към който момент сградата не е била завършена в груб вид и от този момент ищците не са негови титуляри.
Прието е , че като добросъвестни владелци имат прaво на увеличената стойност на имота на основание чл. 72 ЗС, която съгласно изслушаната експертиза е за сумата от 35 643 лв. , а иска от 6000 $ с левова равностойност от 9 445 лв. е в рамките на заявения иск , поради което уважава същия в посочения размер
Приема , че вземането за подобренията на добросъвестния владелец в чужд имот не е погасено по давност , тъй като няма данни към датата на завеждане на иска , въпреки водените дела срещу други лица , по отношение на ищците М. и М. Х. да са предприети действия , който да обуславят началния момент на срока на погасителната давност.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила , свързани с преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се поддържа , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .
Поддържа се , че основният за делото въпрос кой е владелецът на когото ответниците С. дължат стойността на извършените подобрения , е решен от въззивния съд без да се съобрази фактологията по делото и възникналите отношения между страните.
Поддържайки теза , че качеството на владелец на имота има само и единствено едноличния търговец ЕТ „Д. Г. – З. 92’, с изложението е поставен и въпроса ако владението на правото на строеж на ищците е упражнявано от едноличния търговец, когато е прекъснато и по какъв начин , като даденият от въззивния отговор е в противоречие с практиката на ВКС и правната доктрина. Касаторът се позовава на ТР 1/04.05.2012 год. на ОСГК на ВКС досежно дадените разяснения , че с погасяване на правото на строеж по давност , следва да се приеме , че е смутено и владението на приобретателя на неосъщественото/ нереализирано / в срок правото на строеж.
Поставен е въпрос при условие, че между собственика на имота и носителя на вещното право на строеж няма никакви взаимоотношения, то следва ли собственикът на имота да му заплаща подобренията, какво е значението на факта , че и други лица , последващи носители на правото на строеж претендират за извършените подобрения.
Поддържа се довод , че от значение за правото и прилагане на закона е въпроса ако ищците са владяли правото на строеж чрез другиго , с когото са били в облигационни отношения / договор за строителство/ и вещноправни- договор за учредяване право на строеж, то надлежен ответник в този процес не следва ли да бъде търговеца строител, а не собствениците С., по иска за подобрения.
Поддържа се , че основното противоречие на въззивното решение е с практиката на съдилищата е по въпроса , свързан с погасяване по давност на вземането за подобрения, по въпроса за владението като институт на вещното право, по въпроса за приложение на принципа на неоснователното обогатяване в гражданското право, свързвано с претенцията за заплащане на извършени подобрения.Поддържа се довод за противоречие с ТР 1/04.05.2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл. 67 ЗС, С ПП ВС 1-79 Т.9,10 И 11 , с ПП ВС 6-74 , с ТР 88/26.06.1964 год. по приложение на погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот , както и с конкретно цитираните решения по чл. 290 ГПК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация М. и М. Х..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразно изискванията на чл 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба отговара на изискванията досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, следва , че същата е процесуално допустима.
След преценка на доводите на касаторите за допустимост на касационното обжалване и с оглед на въведения и аргументиран в контекста на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК довод ,настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да може ВКС да изпълни задължението си по селекция на касационната жалба , страната касатор следва да формулира в изложението , ясно и точно правните въпроси, които според нея са обусловили изхода на спора и които са произнесени било в противоречие с задължителна практика на ВКС/ ВС , визирайки несъблюдаване на ТР на ОСГК/ ТК или на ПП ВС, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, било в смисъл различен от влезли в сила решения на друга съдебна инстанция , сочейки на противоречиво разрешаване на поставения проблем/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ или да обосноват нуждата от произнасяне по поставените въпроси с цел да бъде уеднаквена практиката на съдилищата или да бъде преодоляна съществуваща погрешна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /
С настоящото изложение е видно , че част от формулираните въпроси са въпроси свързани с фактите по делото или с тезата на касатора какво следва да е решението на съда , ако фактическите изводи на решаващата инстанция биха били в насока на собствената му защитна теза относно това кой е легитимирания по иска ответник.
Изясняване на делото от фактическа страна е правен проблем на процеса на очертаване предмета на спора на базата на конкуриращи се правни тези относно дължимостта респ. недължимостта на търсеното вземане за подобрения на чужд недвижим имот. Самият факт , че е „подобрен” чужд имот сочи , че претенцията принципно, почивайки на генезиса на неоснователното разместване на блага между правни сфери на субектите, сочи за ответник – длъжник лицето, в чиито патримониум е реализирана ползата – а именно този на собственика на подобрения имот. Формулираните въпроси : кой е владелецът на когото ответниците С. дължат стойността на извършените подобрения , или хипотетично поставените такива : при условие, че между собственика на имота и носителя на вещното право на строеж няма никакви взаимоотношения, то следва ли собственикът на имота да му заплаща подобренията, какво е значението на факта , че и други лица , последващи носители на правото на строеж претендират за извършените подобрения, или ако ищците са владяли правото на строеж чрез другиго , с когото са били в облигационни отношения / договор за строителство/ и вещноправни- договор за учредяване право на строеж, то надлежен ответник в този процес не следва ли да бъде търговеца строител, а не собствениците С., по иска за подобрения , търсят фактически или правен отговор по съществото на спора т.е. касаят извод само и вдинствено по конкретния спор, без да се поставя акцент и се извежда правен въпрос от принципно правно значение , касаещо приложението на парвна норма или правен институт.
Не може да се допусне касационно обжалване и на общо поставените въпроси за приложение на принципа на неоснователното обогатяване в гражданското право, свързвано с претенцията за заплащане на извършени подобрения. Поддържаният се довод за противоречие с ТР 1/04.05.2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл. 67 ЗС, С ПП ВС 1-79 Т.9,10 И 11 , с ПП ВС 6-74 , с ТР 88/26.06.1964 год. по приложение на погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот , както и с конкретно цитираните решения по чл. 290 ГПК на ВКС, след като не се сочи конкретно в какъв аспект , по кой точно проблем даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с цитираната задължителна и незадължителна съдебна практика. Общо формулирания довод , че въззивното решение е в противоречие с цитираните тълкувателни решение , пленумни постановления на ВС или на посочените и приложени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, не могат да бъдат възприети като правни въпроси по чл. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Въпросите по см. на чл. 280 ал.1 ГПК касаят именно тълкуване на приложение на правните норми , а не на логическите изводи на съда, които според закона – при нарушение съставляват основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК и могат да обусловят касиране на въззивното решение , но само доколкото същото е допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4698/26.04.2013 година на П. Г. С. и В. Д. С. ,заявена чрез адв. С. С.- – АК Л. срещу въззивно Решение Nо 163 oт 26.03.2013 година по гр. възз. д. Nо 713/ 2007 год. на ОС- Плевен , в частта , с която е уважен иска по чл. 72 ЗС , за заплащане на частично вземане на сумата от 6000 щатски долара , цялото за сумата 15 120 щатски долара, съставляващи увеличената стойност на подобрен чужд недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :