О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 21.05.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2428 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 594 от 14.12.2012 год. по гр. д. № 739/2012 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.06.2012 год. по гр. д. № 532/2011 год. на Панагюрския районен съд в частта за разноските, като вместо това е отхвърлил искането на ищците М. З. и С. А. за присъждане на такива, като потвърдил същото в останалата обжалвана част, с която е разпределено ползването на дворното място, представляващо УПИ * в кв. 226 по плана на [населено място] по предложения от вещото лице вариант по скица № 3 от заключението, представено на 10.01.2012 год., представляваща неразделна част от решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответниците М. и М. З. с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост– касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това производството по предявения иск се прекрати като недопустимо, евентуално – разпределението на ползуването на имота се извърши по предложения от вещото лице четвърти вариант по скица № 4 към същото заключение, отчитащо в по-пълна степен правата на страните в дворното място и жилищната сграда. Претендират и заплащане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора въпрос за наличие на предпоставки за допустимостта на предявения иск за разпределение на ползването на съсобствения имот е в противоречие със съдебната практика, в т. ч и задължителна такава /решение № 816 по гр. д. № 2028/2009 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, в която се приема, че при наличие на споразумение за ползването на имота искът по чл. 32 ал. 2 ЗС е недопустим. Формулиран е и въпрос относно задължението на съда при постановяване на решението да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните, като са изложени оплаквания в тази насока за необоснованост на направените от въззивния съд изводи, както и за допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необсъждане на такива. Касаторите се позовават на съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, в която поставеният въпрос е решен противоречиво.
Ответниците по жалбата М. и Г. З. и С. А., чрез адв. Р. К., в писмен отговор оспорват същата, както и поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което разпределението на ползването е извършено по предложения от вещото лице на скица № 3 вариант, въззивният съд приел, че искът за разпределение на ползването на съсобствения между страните имот е допустим, с оглед липсата на постигнато споразумение между тях за ползването на целия имот, както и отчел целесъобразността на същия с оглед притежаваните от страните права върху дворното място и сградите в него – жилищна сграда, гаражи и стопанска постройка, възможността за осъществяване на самостоятелен достъп на страните до тях, с цел избягване на конфликти с оглед влошените им отношения. Съдът е изложил съображения относно неприемането на предпочитания от касаторите четвърти варниант към заключението на техническата експертиза, предвиждащ определяне на пътеки около фасадата на жилищната сграда, като е отчел създаването на затруднение за достъп с автомобил в северната част на имота към гаража в дъното му, както и създаване на предпоставка за преустройства в него, което е недопустимо. Намерил за неоснователен довода за осигуряване достъп до прозорците на сградата с оглед възможността за осигуряване на такъв от вътрешната им страна.
Спорът е бил съсредоточен на първо място до допустимостта на предявения иск за разпределение на ползването на съсобствения имот с оглед постигнатата спогодба по гр. д. № 934/1993 год. на Панагюрския районен съд. Изложените от въззивния съд съображения относно липсата на определено по взаимно съгласие между страните ползване на съсобствения имот с оглед съдържанието на спогодбата с предмет част от дворното място – северната и южната му част, както и установеният по делото факт за изменение на регулационния план през 2000 год. с придаване на площ към спорния имот от към улицата на изток, са обусловили извода му за допустимостта на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Произнасянето по този въпрос не е в противоречие със съдебната практика, на която се позовават касаторите, тъй като в нея се приема същото разрешение – искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустим при изменение на фактическата обстановка относно начина, по който страните са се споразумели реално да ползват дворното място – Р № 816 по гр. д. № 2028/2009 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика. Същото разрешение е прието и в другите представени решения – по гр. д. № 1130/2008 год. ІV г. о., а в решението по гр. д. № 6459/2007 год. на V г. о. фактическата обстановка е различна с оглед липсата на данни за настъпили нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с правата на собствениците, а се касае само до преминаване на правата на съсобствениците при осъществени разпоредителни сделки, поради което и тези факти са обосновали извод за неоснователност на иска за ново разпределение на ползването.
Поради това и релевираното от касаторите противоречие по първия поставен правен въпрос за предпоставките за допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС с представената съдебна практика не е налице и не може да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Тези основания не са налице и по втория поставен правен въпрос за задължението на съда да обсъди представените доказателства в тяхната взаимна връзка и с оглед доводите на страните, тъй като така формулиран, въпросът не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите на касаторите по него представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда поради допуснати нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата и обсъждането им във връзка с доводите на страните, както и необосноваността им, които оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Поради това и не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 594 от 14.12.2012 год. по гр. д. № 739/2012 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по подадената от М. Т. З. и М. Н. З. от [населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: