O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 30.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2358 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 4971/19.02.2014 год. на С. Г. И. и И. С. Б., представлявани съответно от адв. Н. К.- АК П. и адв.М.П. –А. АК П. срещу въззивно Решение Nо 93 постановено по В.гр.д Nо 2052/2013 година на ОС-Пловдив.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по чл. 124 ал.1 ГПК , с която е отхвърлено искането на касаторите-ищци за признаване по отношение на У. [фирма] [населено място] и Д., представлявана от М. правото на собственост на бивша НИВА с площ от 1.132 дка , съсобствеността на която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ в строителните граници на [населено място] , част от ПИ с идентификатор 56784.510.84, съсобствен между ответниците У. [фирма] П. и Д..
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е нищожно, респ.процесуално недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила, основания за отмяна по см. на 281 т.1, т.2 и 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че въпросите има ли процесуална възможност въззивният съд да упражни косвен съдебен контрол на реституционното административно решение, ако такъв не е упражнен от първата инстанция , поражда ли собственост изменението в устройствения план , без да е приведена отчуждителна процедура и върху кого лежи тежестта на доказване на извършено отчуждаване- на този, който черпи права от факта или на друго лице, изискват произнасяне от страна на ВКС за еднаквото прилагане на закона и за да не се създаде прецедент за неточно прилагане на правните норми.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.1/2 ГПК , без да се уточнява материално-правния въпрос, а само с довод , че въззивният съд е решил спора в противоречие с практиката на ВКС като се сочат Решение Nо 459/ 02.07.2010 год. по гр.д. Nо 754/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 468/ 01.06.2007 год. по гр.д. Nо 302/2006 год.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация У. [фирма] П., с който се поддържат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване , както и за неоснователност на касационната жалба в случай , че бъде допуснато касационно обжалване. Претендират се разноски в размер на 1000 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на цена на иска по гражданското дело над 5000 лв. при цената на заявеното за защита вещно право.
Настоящият състав след преценка на наведените доводи на касатора и защитата му намира , че е касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК, поради факта, че изведените по изложението правни въпроси има ли процесуална възможност въззивният съд да упражни косвен съдебен контрол на реституционното административно решение, ако такъв не е упражнен от първата инстанци; поражда ли собственост изменението в устройствения план , без да е приведена отчуждителна процедура и върху кого лежи тежестта на доказване на извършено отчуждаване- на този, който черпи права от факта или на друго лице, нямат качеството на обуславящи изхода на спора по начина на тяхната формулировка .
Съгласно т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , правният въпрос по м. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да има качеството на обуславящ изхода на спора т.е. не само да е правен проблем в рамките на спорния предмет, но и да е от естеството си на такъв правен проблем , от разрешаването на който зависи пряко изхода на спора. Поставеният въпрос за процесуалната възможност да се упражни косвен контрол за материална законосъобразност на едно административно реституционно решение , с което е възстановена собствеността на земеделска земя от страна на въззивния съд , не буди съмнение и е правен проблем ,чието разрешение е предмет на дадените с ТР 6/2005 год. на ОСГК на ВКС разяснения. Ако касаторът С. И. е имала предвид по ограничена хипотеза , защото от формулировката на въпроса не може да се направи извод за причините да няма произнасяне на първата инстанция , както и защо това произнасяне е за първи път пред втората инстанция, нито за това кой е действащия процесуален закон, гарантиращ процесуалния ред на защита, то следва че въпросът е неточен, непълен и не може да бъде направена проверката дали разрешението на въззивния съд е в противоречие със съдебната практика и създава прецедент на неточно приложение на закона.
Проблемът с вещно-правните последици на приложения или изменен устройствен план и тежестта на доказване на фактите, свързани с това формулиран като въпрос поражда ли собственост изменението в устройствения план , без да е приведена отчуждителна процедура и върху кого лежи тежестта на доказване на извършено отчуждаване- на този, който черпи права от факта или на друго лице също не може да се тълкува и преценява „по принцип” . В исторически аспект, устройството на територията от създаването на съвременната българска държава до днес е обект на правна регулация на редица благоустройствени закона , като всеки от тях дава различно разрешение т.е. сочи на различни фактически състави. Без конкретизация по приложението на коя правна норма и на кой благоустройствен закон се създава прецедент на неточна съдебна практика, селекцията за допускане на касационното обжалване не би могла да бъде извършена.
Посочените съдебни решения : Решение Nо 459/ 02.07.2010 год. по гр.д. Nо 754/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 468/ 01.06.2007 год. по гр.д. Nо 302/2006 год. съставляващи задължителна и незадължителна съдебна практика без съмнение сочат на правен резултат , различен от този по въззивното решение .Без обаче да е налице точно формулиран, изведен от контекста на делото правен въпрос, който да е сходен по съдържание и да е в основата на противоречивите разрешения по цитираните дела и това по обжалваното въззивно решение, настоящият състав не би могъл да направи извод за наличие на условията на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
По направеното от ответника У. [фирма] П. искане за присъждане на разноски: Искането е направено своевременно, с писмения отговор/ защита/ на касационната жалба ,приложен е документ за мандатното правоотношение на страната с адв. Е. Ф.- АК П. , както и за размера на платения адвокатски хонорара от 1000 лв., поради което и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК същото следва да се уважи в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 4971/19.02.2014 год. на С. Г. И. и И. С. Б., представлявани съответно от адв. Н. К.- АК П. и адв.М.П. –А. АК П. срещу въззивно Решение Nо 93 постановено по В.гр.д Nо 2052/2013 година на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА С. Г. И. ЕГ Nо [ЕГН], с адрес [населено място] [улица]N о 11 ет. 1 ап. 3 и И. С. Б. с ЕГ Nо [ЕГН] с адрес [населено място] [улица]Nо 43 ет. 2 ап. 3 да заплатят общо на У. [фирма] [населено място] , седалище [улица]Nо 66 ЕИК[ЕИК] сумата 1000 лв. / хиляда лева/, разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :