O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 05.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1852 / 2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 691/09.01.2013 год. на И. М. Д., Т. Х. К. , М. Т. К. и Х. Т. К.- Г. чрез адв.М. Б. – П. АК П. срещу въззивно Решение Nо 1797 от 28.11.2012 год. по гр.възз.д.Nо 1514/2011 год. ОС – Пловдив по допускане на делбата на ИМОТ от 14.000 дка , земеделска земя в строителните граници на [населено място]- С..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение по допускане на делбата е недопустимо, тъй като е допусната делна на имот който не съществува, респ. е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т. 3 ГПК се поддържа с доводи , че въззивното решение противоречи на разясненията на т.2 на ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС относно вида на нищожността на разпореждането със сънаследствена вещ на основание чл. 76 ЗН и необходимостта от участие на приобретателя по сделката като страна по иска.
Поддържа се , че въззивното решение противоречи на други решения на ВКС по въпроса за зачитане на конститутивното действие на решение на ПК по ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на земеделски имот, доколкото след решение постановено по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ няма издадено ново , изменено решение на ПК/ О. по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ. Позовава се на Решение Nо 89/16.02.2005 г. по гр.д. Nо 676/2004 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 1192 от 10.01.2010 година по гр.д. Nо 4666/2007 год. на ВКС- V отд., както и по въпроса за значение на точната индивидуализация на имотите в първата фаза на делбения процес, позовавайки се на Решение Nо 487 от 05.07.2010 година по гр.д. Nо 1277/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 142 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 401/2009 год. на ВКС-II г.о.
Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа искане по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по въпроса за характера на реституцията като самостоятелен придобивен способ , застъпен в някои решения на ВКС , обуславя необходимост от произнасяне , с което да се даде отговор за точното и еднакво прилагане на закона по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ в насока относно задължителния характер на решението по този текст по отношение на административния орган по реституция и в отношенията със всички останали субекти, за действието на това решение във времето, относно действителността и действието на извършени разпоредителни сделки до момента на произнасянето му.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразявайки изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година / , намира :
Касационната жалба е подадена в срока на чл. 283 ГПК и при данните за цената на делбения имот и характера на иска за съдебна делба , същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите за допускане на касационно обжалване при съблюдаване на разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира , че не са налице основания за селекция и допускане на касационното обжалване .
С разпоредбата на чл. 295 ГПК , при доста пестеливата уредба на законодателя, следва да се приеме , че допускането на касационното обжалване не може да се основава на поставен въпрос , обосновал допускане на касационно обжалване в предходното касационно производство.
Данните по делото сочат , че по гр.д. Nо 626/2009 год. на ВКС-I отд. , съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК Nо 396/2010 година по въпроса за приложение на чл. 76 ЗН поради противоречие с ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС, в мотивите си е възприел изцяло разясненията на цитираното тълкувателно решение , като по същество е приел, че въззивният съд е разгледал възражение по чл.76 ЗН без участие на лицата, приобретатели по относително нищожните разпоредителни сделки , в резултат на което обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на закона.
С изложението си пред настоящия състав на ВКС, отново касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поради противоречие на разясненията на т.2 на ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС относно вида на нищожността на разпореждането със сънаследствена вещ на основание чл. 76 ЗН и необходимостта от участие на приобретателя по сделката като страна по иска.
След като при първото касационно производство , обжалването пред ВКС е допуснато по идентично формулирания въпрос и същото основание каквото се поддържа отново, налице е постановено при касационното производство решение по чл. 290 ГПК с произнасяне по поставения въпрос и то в насока на съществуваща задължителна съдебна практика, то – доколкото с новото въззивно решение , предмет на селекция , не са спазени указанията по приложение на закона и конкретните задължителни указания на ВКС , касационното обжалване не може да се допусне по същия въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като той вече не може да има характера на обуславящ изхода на делото.
Не може да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос за зачитане на конститутивното действие на решение на ПК по ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на земеделски имот, доколкото след решение постановено по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ няма издадено ново , изменено решение на ПК/ О. по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ , тъй като позоваването на Решение Nо 89/16.02.2005 г. по гр.д. Nо 676/2004 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 1192 от 10.01.2010 година по гр.д. Nо 4666/2007 год. на ВКС не може да обуслови извод за противоречиво разрешаване на въпроса в контекста на разясненията дадени с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС
Изведеният въпрос за значение на точната индивидуализация на имотите в първата фаза на делбения процес, също не сочи на противоречие с изводите решаващия съд установили отношения на съсобственост досежно спорния недвижим имот, при дадената с решението на административния орган на земеделската реституция. С посочените Решение Nо 487 от 05.07.2010 година по гр.д. Nо 1277/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 142 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 401/2009 год. на ВКС-II г.о., се дава отговор относно субективната и предметна рамка на решението по допускане на делба.с тези две решения не се засяга проблема за индивидуализация на имота и в този аспект същите не мога да бъдат ценени като база за констатация на противоречиво разрешение на поставения правен въпрос при релевирано основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 691/09.01.2013 год. , заявена от И. М. Д., Т. Х. К. , М. Т. К. и Х. Т. К.- Г. , чрез адв.М. Б. – П. АК П. срещу въззивно Решение Nо 1797 от 28.11.2012 год. по гр.възз.д.Nо 1514/2011 год. ОС – Пловдив по допускане на делбата на ИМОТ от 14.000 дка , земеделска земя в строителните граници на [населено място]- С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: