O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 13.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6591 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 66883 / 06.06.2013 год. на Т. Р. Б. от [населено място] , заявена чрез адв.Я. З.- САК срещу въззивно Решение Nо 2712 от 12.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 12110/2012 на Софийския градски съд .
С посоченото решение , Софийския градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция от 28.05.2012 година постановено по гр.д. Nо 23250/ 2009 год. на РС-София по отхвърления отрицателен установителен иск срещу С. о. по искането да се признае , че същата не е собственик на недвижим имот с площ от 235 кв. м. , част от УПИ II от кв. 2 по плана на [населено място] , м.”Т.- Б. ш.”, заявен на основание чл. 124 ал.1 ГПК .
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че отрицателния установителен иск не може да бъде уважен тъй като доказателствата по делото сочат на извършено през 1988 година отчуждаване на терена на бившия имот Nо 1621 от кв. 402 по плана на кв. В.- С. за изграждане на трасето на „Б. ш.”, както и че реализираното мероприятие е причина за издавено ново решение на ОбСЗ от 2007 година , с което се отказва възстановяване на земеделската земя в стари/ реални/ граници.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи законосъобразната преценка за доказан правен интерес от търсената със заявения отрицателен установителен иск защита на правото на собственост ,основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допускане касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса : при предявен отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на процесния имот ,а съдът в мотивите си приема ,че е предявен положителен установителен иск с искане да се приеме обратното- че ищецът е собственик на имота, това произнасяне не сочи ли на неправилност на съдебното решение и произнасянето по този въпрос от ВКС не е ли от значение за точното прилагане на закона ?.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по въпроса и ако собственикът на имота е ТКЗС, а отчуждаването е извършено в лицето на наследниците на лицето, внесло земята в ТКЗС, каква е правната характеристика на акта за отчуждаване, с изразена теза дали е от значение този въпрос за точното прилагане на закона и следва ли съдът, по линия на косвения контрол по чл. 17 ГПК , инцидентно да се произнесе по действителността и законосъобразността на този административен акт.
В срока по чл. 287 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация С. община.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявения иск- установителен иск за собственост на недвижим имот с данни за данъчна оценка от 7 924.70 лв. , следва че същата е процесуално допустима.
След преценка на изведените правни въпроси и посочената съдебна практика , настоящият съд приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание , законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално – правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./ , или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./ , за приложението на която няма съдебна практика , или има такава , която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма.
Въпросът на касатора Т. Б. дали в хипотези на предявен отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на процесния имот и прието в мотивите на съда си ,че предявеният иск е положителен установителен иск с искане да се приеме обратното – че ищецът е собственик на имота, това произнасяне сочи ли на неправилност на съдебното решение, не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване , тъй като предполага произнасяне по основателността на касационната жалба и изисква една предварителна констатация за неправилна правна квалификация на иска. Както се сочи по цитираните разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС в етапа на селекция касационният съд не действа като съд в същинските си правомощия на касационна инстанция / чл. 293 ГПК, чл. 295 ГПК/, а действа като правораздавателен администриращ допустимостта и условията за допускане на самото касационно обжалване , с оглед на установените от законодателя критерии по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Въпросът на касатора Т. Б. ако собственикът на имота е ТКЗС, а отчуждаването е извършено в лицето на наследниците на лицето, внесло земята в ТКЗС, каква е правната характеристика на акта за отчуждаване и за необходимостта съдът, по линия на косвения контрол по чл. 17 ГПК, инцидентно да се произнесе по действителността и законосъобразността на този административен акт,не може обуслови извод за наличие на основание за допускане по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.По въпросите на реституция на недвижими имоти, отчуждени по някой от благоустройствените закони , какъвто в случая е ЗТСУ/отм./, действал към отчуждаването на спорния недвижим имот през 1988 год., е налице установена съдебна практика, която не е нарушена от страна на въззивния съд, поради което и не се налага произнасяне в различен смисъл по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 66883 / 06.06.2013 год. на Т. Р. Б. от [населено място] , заявена чрез адв.Я. З.- САК срещу въззивно Решение Nо 2712 от 12. 04.2013 година по гр. възз. д. Nо 12110/2012 на Софийския градски съд-IVв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: