О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 19.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5737 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 12.06.2013 год. по гр. д. № 454/2013 год. въззивният Пловдивски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение от 11.01.2013 год. по гр. д. № 1091/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Ю. К. П. от [населено място] искове за признаване за установено по отношение на Н. К. К. и А. Д. К., и по отношение на Ю. А. И., че е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 71/1999 год. на апартамент в [населено място], [улица], № 131, [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 2, с площ от 91.59 кв. м., ведно с избено помещение № 6, с площ от 9.94 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.263.1.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и в частта за разноските, присъдени в нейна тежест. Въззивният съд присъдил и разноски за въззивното производство в тежест на ищцата Ю. П..
Въззивното решение е обжалвано от ищцата Ю. П., чрез адв. Н. М., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му и вместо това предявените искове за собственост на спорния имот бъдат уважени, с присъждане на разноските за цялото производство по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въззивният съд, като е приел, че конкретните твърдения в исковата молба за нищожност на сделката очертават правния спор, респ. произнасяне се дължи по тях, а дали са налице други основания за нищожност, различни от посочените от ищцата, е ирелевантен за спора въпрос, е влязъл в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в представените две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Р 599 по гр. д. № 1720/2009 год. на ІV г. о. и Р 191 по гр. д. № 1175/2011 год. на ІІ г. о. В тях, според касаторката, е застъпено противно становище, което обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На база на горното становище касаторката е формулирала процесуалноправни въпроси относно приложението на чл. 17, ал. 1 ГПК за компетентността на съда да се произнесе по обуславящи въпроси, както следва:
– по предявен установителен иск за собственост, при поставен от ищеца преюдициален въпрос за нищожност на придобивното основание на ответника, съдът обвързан ли е от наведеното от ищеца в исковата молба основание за нищожност или има право да извърши преценка на база на всички събрани доказателства и да приеме наличие на друго основание за твърдяната нищожност на придобивното основание на ответника, различно от релевираното от ищеца
– може ли ответникът да се брани срещу наведените от ищеца основания за нищожност на придобивното му основание като твърди и доказва факти, обуславящи наличие на друго основание за нищожността му, различно от предявеното в исковата молба
– в този случай съдът има ли право да уважи иска за собственост, като приеме наличие на основание за нищожност на придобивното основание на ответника на различно от предявеното от ищеца правно основание, въз основа на твърденията и доказателствата, представени от ответника
Тези процесуалноправни въпроси, според касаторката, имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се поддържа липса на съдебна практика по тях, което обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Това основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа да е налице и по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 146, ал. 2 ГПК относно съдържанието на доклада на съда, конкретно задължението му да формулира изрично и правната квалификация на поставените от ищцата преюдициални въпроси – поддържаното конкретно основание за нищожност на придобивното основание на ответника, респ. да укаже на страната за кое конкретно основание за нищожността не е представила доказателства и дали това не е процесуално нарушение.
Касаторката е формулирала и въпрос, свързан с процедурата при нотариално удостоверяване на подписа на неграмотно лице върху частен документ, в частност дали нотариусът има задължение да прочете съдържанието на документа и да отрази това обстоятелство при заверката, като счита, че изводът на въззивния съд, който е възприет и в представеното от касаторката Р № 486 по гр. д. № 652/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд, формират съдебна практика, която следва да се промени с оглед тълкуване на закона, във връзка с изискванията на чл. 572, изр. 2 и чл. 574 ГПК и гарантиране правата на неграмотния участник в нотариалното удостоверяване на частен документ, каквото е предвидено при изповядане на сделка, съгласно чл. 579, ал. 1 ГПК. Необходимостта от тълкуване на закона в смисъл и при удостоверяване на подпис върху частен документ от неграмотно лице да е необходимо нотариусът да прочете съдържанието му и изпълнението на тази процедура формално да се отбелязва в документа касаторката обосновава и с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, намираща пряко приложение във вътрешното ни право. По тези въпроси се поддържа липса на съдебна практика на ВКС и се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. считат касационната жалба за неоснователна, по изложените съображения в представените писмени отговори, чрез пълномощника им адв. Ил. Д..
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което установителните искове за собственост са отхвърлени, въззивният съд приел, че не се установява твърдяната липса на съгласие от страна на ищцата за извършената от нейно име продажба на спорния апартамент, и тъй като сделката не е нищожна на твърдяното основание, тя е породила правни последици по прехвърляне на собствеността от ищцата, чрез пълномощника й по валидно пълномощно, в патримониума на приобретателите. По твърденията на ищцата за нищожност на самото упълномощаване при нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа на използваното при сделката пълномощно поради неспазване на предвидената в закона форма и процедура за заверяване подписа върху частен документ на неграмотно лице, съдът е изложил съображения за неоснователността им. При нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа върху пълномощното, като частен документ, от неграмотно лице, е спазена предвидената в закона форма и процедура по заверяване на подписа – чл. 579, ал. 2, във вр. с 589, ал. 2 ГПК и неприложимостта на разпоредбата на чл. 583, ал. 3 ГПК с оглед липсата на предпоставките за това – участващото лице не е нямо, глухо или глухонямо, в който случай при неграмотност се назначава тълковник. Смисълът на разпоредбата на чл. 583, ал. 2 ГПК се разкрива чрез самото й съдържание – в тези случаи чрез тълковника на това лице /по ал. 1/ се съобщава съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице, т. е. осъществява се словесния контакт между него и нотариуса, като последният следва да се увери, че тълковникът и участвущото лице взаимно се разбират, като законът изисква в тези случаи да се прави съответна бележка в акта.
Въззивният съд е изложил и съображения за липса на твърдения за други основания за нищожност на упълномощителната сделка и на последващата продажба, освен изложените в исковата молба, които са очертали правния спор и по които съдът следва да се произнесе. Наличието на други основания за нищожност, които не са релевирани в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, са ирелевантни за настоящия спор.
Произнасянето по този въпрос не е в противоречие с цитираната и представена от касаторката съдебна практика, обективирана в решенията на ВКС по гр. д. № 1720/2009 год. на ІV г. о. и по гр. д. № 1175/2011 год. на ІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващи задължителна практика. В първото е прието, че от изложените в исковата молба факти съдът определя точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор, а второто има за предмет квалификацията на поддържано от ответника възражение въз основа на обстоятелствата, изложени в него, обосноваващи конкретен порок на сделката, като съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация. Горното разрешение относно определяне от съда на правната квалификация на иска, респ. на възражението против него, като се изхожда от изложените от страната факти и обстоятелства, а не от дадената от страната квалификация, е възприето в утвърдената трайна съдебна практика, като в настоящия случай не се констатира противоречиво произнасяне по този въпрос. Въззивният съд е квалифицирал изложените от ищцата факти и обстоятелства относно твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба, поради липса на съгласие от нейна страна, тъй като не е налице валидно упълномощаване на участвалия в сделката пълномощник – поради неграмотността й тя не е могла да прочете, нито нотариусът й е прочел завереното с отпечатък от палец пълномощно. По тези релевантни въпроси, очертали предмета на преюдициалния спор, въведен чрез правното твърдение на ищцата, съдът се е произнесъл, което кореспондира с утвърдената съдебна практика и теорията.
Затова и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Защитата на ответниците в процеса срещу правното твърдение на ищцата по преюдициалния спор за нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на валидно упълномощаване, а оттук и липса на съгласие за продажба чрез пълномощник, се състои в противопоставяне на тяхното правно твърдение, че е налице валидно упълномощаване, респ. продажбата е действителна, т. е. искат от съда да отрече твърдението на ищцата по този спор. Така осъществената защита не може да въведе в процеса друго основание за нищожност на договора, както поддържа касаторката, тъй като предметът на делото се определя от ищеца, съобразно диспозитивното начало в процеса. Поради това и поставените от касаторката процесуалноправни въпроси относно произнасянето от съда по обуславящи въпроси не могат да обосноват твърдяното тяхно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като такива не са въведени като предмет на делото.
Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед произнасянето по поставените в изложението процесуалноправни въпроси за произнасяне от съда по обуславящи въпроси, които не са въведени като предмет на делото, неотносим към изхода на спора се явява поставеният въпрос за приложението на чл. 146 ГПК. По формулираните в тази връзка въпроси за задълженията на съда във връзка с доклада и даване на указания на страните, за правомощията на въззивната инстанция при неизпълнение на това задължение от първоинстанционния съд, и дали това е съществено процесуално нарушение е налице многобройна задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, с която въззивният съд се е съобразил – напр. Р 429 от 21.06.2010 год. І г. о., Р 628 от 5.10.2010 гр. д. № 1684/2009 год. І г. о., Р 886 от 13.12.2010 год. гр. д. № 1553/2009 год. І г. о., Р 305 от 11.01.2013 по гр. д. № 674/2012 год. ІІ г. о., Р 418 от 19.02.2013 год. по гр. д. № 383/2012 год. І г. о. и други. При наличие на задължителна съдебна практика, с която произнасянето по въпросите е съобразено, то същите не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, и то на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По въпроса, свързан с процедурата при нотариално удостоверяване на подписа на неграмотно лице върху частен документ, в частност дали нотариусът има задължение да прочете съдържанието на документа и да отрази това обстоятелство при заверката, също не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК, респ. чл. 475, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 189 ГПК, респ. чл. 151 ГПК /отм./, уреждащи правилата за нотариална заверка, в т. ч. на частни документи, на участващи в нотариалното производство лица, които не могат да подпишат поради неграмотност или недъгавост, вместо подпис да полагат отпечатък на десния палец, е налице съдебна практика /представена и от ответниците по касация/, в т. ч. и задължителна такава – напр. Р 313 от 22.06.2011 год. по гр. д. № 1409/2010 год. ІV г. о., Р 234 от 17.12.2013 год. по гр. д. № 4057/2013 год. на ІІ г. о. В последните се приема, че предпоставките, при които е предвидено вместо подпис участващо в нотариалното производство лице да положи отпечатък от десния палец са предвидени в закона – чл. 579, ал. 2 ГПК, препращащ към чл. 189 ГПК и това са случаите на неграмотност или недъгавост. Уредената в закона процедура е предвидена за защита интересите на лицата, които поради неграмотност или недъгавост не могат да положат подпис, именно с оглед установяване автентичността на изявленията им. Спазването на тази предвидена процедура при нотариалното удостоверяване и на частни документи, съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК е достатъчно основание за действителността на нотариалното удостоверяване, като в тези случаи не е предвидено актът да се приподписва от свидетели, както и да се прави съответна бележка в акта /както се поддържа от касаторката/ именно с оглед задължението на нотариуса по чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на документа, а и поради наличния словесен контакт между нотариус и участвущото неграмотно или недъгаво лице. Горните разпоредби са ясни и не се налага тълкуване в смисъла, вложен в поставените от касаторката въпроси, за наличие на допълнителни предпоставки при нотариалното удостоверяване на частни документи на неграмотни лица въз основа на разпоредби, които не намират приложение в случая – чл. 583 ГПК касае друга категория участващи в нотариалното удостоверяване лица.
Поради тези съображения не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по този въпрос.
С оглед липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като с оглед този изход на делото касаторката следва да заплати на ответниците направените по делото разноски, установени с представените договори за правна защита и съдействие.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 313 от 12.06.2013 год. по гр. д. № 454/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд по подадената от Ю. К. П. от [населено място], чрез адв. Н. М. касационна жалба против него.
Осъжда Ю. К. П. от [населено място], [улица] да заплати на Н. К. К. и А. Д. К. разноски за настоящето поризводство общо в размер на 2 000 лв., както и на Ю. А. И. – разноски в размер на 2 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: