O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 16.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1823 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 5020/02.12.2013 година на търговско дружество [фирма] със седалище [населено място] заявена чрез адв. Н. Б.- САК срещу Решение Nо 371 от 10.10.2013 година постановено по гр.възз.д Nо 247/2013 година на ОС-Смолян по допускане на делбата , в частта с която са зачетени права в съсобствеността на въззиваемите Й. Д. М., Т. Д. М. и Г. Й. Н. и делбата е допусната с тяхно участие.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по допускане на съдебна делба на незастроен ПИ / бивша НИВА/ с площ от 3 130 кв.м. в строителните граници на [населено място], с идентификационен номер No 69345.11.127 по КК , имот пл. Nо 446, участващ в УПИ за почивна станция – П. на С. К. при посочените права.
За да допусне делбата , определяйки в полза на търговското дружество –касатор права в съсобствеността от 191/315 идеални части т.е. 60.63 % , решаващият окръжен съд е възприел изцяло съображенията на първата инстанция , че ищците – Й. Д. М., Т. Д. М. и Г. Й. Н., като наследници по закон на общия на страните наследодател Д. М. К. /п.01.03.1963 год. / и деца и внучка в коляното на дъщерята Ц. Д. / п. 2004 г./се легитимират като сънаследници/ съсобственици по силата на наследяването , след като по силата на влязло в законна сила Решение No 78 от 25.07.2007 год.по гр.д. Nо 21/2007 год. на РС-Пещера по иска на Г. Н. срещу З. С. Д. / трето лице помагач / по чл. 42 б.”б’ ЗН е прието за установено , че Саморъчното завещание на Ц. Д. / една от дъщерите на общия наследодател и баба, съответно прабаба на тези ищци / в полза на З. С. Д.- наследник и по закон в коляното на С. Д./ п.1992 г./ , е нищожно и съответно същата не е могла валидно да се разпореди с правата от ‘ завещателката’/ нейния наследствен дял/ по това завещание в полза на търговското дружество [фирма] С. при сключване на сделката по НА Nо 160/2006 год. .
В мотивите на съдебното решение са изложени и съображения за неоснователността на заявеното от търговското дружество , при условията на евентуалност придобивно основание на частите на тези наследници, а именно придобивна давност на основание чл. 79 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се мотивира с довод , че по въпроса – прекъсва предявен иск за делба приобивната давност за конкретни идеални части на недвижим имот, течаща за ответника , когато с този иск за делба ищецът не е заявил претенция за собственост спрямо въпросните идеални части , от коя дата се счита предявен иска за собственост, от лице различно от първоначалните ищци и ответници, което лице е встъпило в процеса след образуването му – от датата на постъпване на иска за делба или от датата а заявяване на претенциите за собственост, произнесен в противоречие с Решение от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 300/2010 година на ОС-Плевен , с което се приема , че „предявяването на иск за делба на процесния имот не прекъсва давността по реда на чл. 116 б.”б” ЗЗД , тъй като по принцип давността се прекъсва само с предявяване на иск за собственост срещу владелецът ,който в последствие е уважен’, Решение 26.03.2012 год. по В. гр.д. Nо 852/20ч11 год. на ОС-Добрич , с което се приема , че давността спира да тече само за съдебно предявената част от спорното право , но не и за тази която не е била съдебно предявена” и Решение Nо 48 от 18.06. 2013 година по гр.д. Nо 101/2013 год. на АС-Бургас , с което се приема , че ‘действително давността по чл. 116 б.”б” ЗЗД се прекъсва с предявяването на иск за спорното право, но само когато той е предявен от носителя на това право срещу лицето , което владее имота.
Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: добросъвестно ли е владението, основаващо се на нищожно придобивно основание , чиято нищожност произтича от порок във формата му за действителност и за който порок приобретателят не е знаел и какво е присъединеното владение на последващ приобретател, също незнаещ за нищожността на основанието на праводателя му , с довод , че по делото се касае до хипотеза, аналогична на разясненията по ПП ВС 6-74- владение , получено а нищожно придобивно основание поради опорочена форма за валидност, без приобретателят да е знаел за порока.
По въпроса противопоставими ли са последиците на съдебно решение , което не е вписано , а подлежи на задължително вписване , на трети лица , които не са участници в конкретното съдебно производство и не са правоприемници на страните , искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че възприетата позиция на въззивния съд е в противоречие с разясненията на ТР 3/20109 год. на ОСГК на ВКС .
Поддържа се теза , че въпросът допустимо ли е в гражданския процес съдът да събира доказателства по свои почин , без молба или искане на някоя от страните в производството и да използва тези решения за мотивиране на решението си и без да даде възможност на страните да изкажат своите възражения и съображения е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 272/ 05.07.2011 год. по гр.д. Nо 1047/2010 год. на ВКС-I г.о.- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.- не може неотносима хипотеза, не е свързана с виждане за приложимост на процесуални правила.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса : императивна ли е правната норма на чл. 183 ГПК и следва ли съдът да изключи от доказателствения материал документ по делото, който е бил изискан като доказателство в оригинал или съответно в официално заверен препис , но това не е направено и може ли съдът да мотивира решението си на такъв документ произнесен от въззивния съд в притиворечие с Решение Nо 362/ 15.07.2010 год. по гр.д. Nо 536/2010 год. на ВКС-II г.о. и Решение No 174 от 07.10.2013 год. по гр.д. No 1992/2013 год. на ВКС-II г.о. .
В срока по чл. 287 ГПК са постъпили становища- отговор съответно от ответника по касация М. И. от [населено място] , от ответниците Й. М. , Т. М. и Г. Н. , Р. Т. Д. и Е. И. Б. / ищци по делото/ чрез адв. Г.К. – АК П. , с които обстойно се оспорва както наличието на основания за допускане на касационното обжалване, така и основания за отмяна на обжалваното решение. Постъпил е отговор и от З. Д.- трето лице помагач чрез адв.Н. М.- АК С. , с който се поддържа основателността на исканията по касационната жалба на търговското дружество.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основание по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване изискванията на чл.283 ГПК и тези по чл. 280 ал.2 ГПК, след като се касае до конститутивен иск за съдебна делба на недвижим имот.
След преценка на релевираните доводи и приложената съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да обоснове тезата си за съществуваща противоречива съдебна практика на съдилищата,като представи такава, обективирана с влезли в сила решения, даващи разрешение на конкретно формулирания материално-правен или процесуално –правен въпрос.
В случая, поставения въпрос : прекъсва ли предявен иск за делба приобивната давност за конкретни идеални части на недвижим имот, течаща за ответника , когато с този иск за делба ищецът не е заявил претенция за собственост спрямо въпросните идеални части , от коя дата се счита предявен иска за собственост, от лице различно от първоначалните ищци и ответници, което лице е встъпило в процеса след образуването му – от датата на постъпване на иска за делба или от датата а заявяване на претенциите за собственост, не може да се приеме , че се разрешава противоречиво от съдилищата. Никога не е имало спор , че искът за делба , като конститутивен иск чрез който , по желание на някой от съсобствениците една спорна съсобственост се трансформира / според установените от законодателя способи по извършване на делбата/ в безспорна индивидуална собственост имплицитно съдържа в себе си иск за установяване обема на собствеността в идеални части на всеки един от съделителите. Доколкото би се приело наличие на противоречие по цитираните съдебни решения Решение от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 300/2010 година на ОС-Плевен, Решение 26.03.2012 год. по гр. В.д. Nо 852/20011 год. на ОС-Добрич и Решение Nо 48 от 18.06. 2013 година по гр.д. Nо 101/2013 год. на АС-Бургас, то това противоречие не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване , при наличието на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика, с които се приема тезата че искът за делба прекъсва давността – така Решение Nо 260/ 11.06.2012 год. по гр.д. Nо 136/ 2012 год. на В.-I г.о.
Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: добросъвестно ли е владението, основаващо се на нищожно придобивно основание , чиято нищожност произтича от порок във формата му за действителност и за който порок приобретателят не е знаел и какво е присъединеното владение на последващ приобретател, също незнаещ за нищожността на основанието на праводателя му , тъй като по делото се касае до хипотеза, която не е аналогична на тази по разясненията по ПП ВС 6-74. По делото се касае не до порок на формата на придобивното основание на страната релевирала права по давност ,т.е. не е налице владение , получено а нищожно придобивно основание поради опорочена форма за валидност, без приобретателят да е знаел за порока. Нищожността касае придобивното основание на прехвърлителя , който след като не е притежавал права , не е могъл и да ги прехвърли.
Именно с оглед на основния правно релевантен факт , а именно , че след обявяване на саморъчното завещание за нищожно е налице безспорно установена липсата на основание ползващата се от завещанието З. С. да придобие наследствения дял в коляното на наследника Ц. Д. , то проблема с противопоставими на последиците на съдебно решение , което не е вписано , а подлежи на задължително вписване , по отношение на трети лица , които не са участници в конкретното съдебно производство и не са правоприемници на страните , е ирелевантен за спора , а още по малко е в противоречие с разясненията на ТР 3/20109 год. на ОСГК на ВКС , третиращ въпроса за надлежно придобити права от собственик , които в последствие се връщат на отпаднало основание.
Въпросът за допустимостта в гражданския процес съдът да събира доказателства по свои почин , без молба или искане на някоя от страните в производството и да използва тези решения за мотивиране на решението си и без да даде възможност на страните да изкажат своите възражения и съображения, не може да се приеме за обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като не касае проблема с притежанието на наследствения дял в коляното на Ц. Д..
Същият извод следва и относно процесуално-правния проблем за това императивна ли е правната норма на чл. 183 ГПК и следва ли съдът да изключи от доказателствения материал документ по делото, който е бил изискан като доказателство в оригинал или съответно в официално заверен препис , но това не е направено и може ли съдът да мотивира решението си на такъв документ,, който също няма отношение към спорния предмет по касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 5020/ 02.12.2013 година на търговско дружество [фирма] със седалище [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Н. Б.- САК срещу Решение Nо 371 от 10.10.2013 година по гр.възз.д Nо 247/2013 година на ОС-Смолян по допускане на делбата , в частта с която са зачетени права в съсобствеността на съделителите Й. Д. М., Т. Д. М. и Г. Й. Н. и делбата е допусната с тяхно участие.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :