О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 15.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3458/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на И. Г. М.-М. и А. М. П. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Б. Ж., против въззивното определение от 31.01.2014 год. по ч. гр. д. № 185/2014 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната им жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която е прекратено производството по предявения от тях против С. „Б.”, [населено място] инцидентен установителен иск за приемане за установено между тях, че сдружението не е собственик на имота, представляващ 2/3 ид. ч. /или 14/21 ид. ч./ от три магазина в [населено място], [улица], в сградата в етажна собственост, подробно описани и ведно с 8/21 ид. ч. от избените помещения под магазините, на основание чл. 130 ГПК.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и искане делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Поддържат съображения за наличието на правен интерес от предявяването на инцидентния отрицателен установителен иск, обусловен от значението на оспореното правоотношение за решаването на спора по предявените срещу тях искове по чл. 59 ЗЗД, обоснован с легитимацията на сдружението за собственик на имотите, по който въпрос не е налице формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по иска им по чл. 108 ЗС.
В приложеното изложение се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на инцидентния отрицателен установителен иск във връзка с правния интерес от предявяването му, както и обстоятелствата, обуславящи този правен интерес, и по-конкретно връзката на преюдициалност между съществуването на оспореното правоотношение и съществуването на правото, предмет на главния иск. Жалбоподателите представят решение № 233 от 16.03.2010 год. по гр. д. № 619/2009 год. на ВКС, ІІІ г. о., като считат, че обжалваното определение противоречи с приетото в него относно наличието на правен интерес у ответника по предявен срещу него иск за обезщетение за неоснователно обогатяване, основан на обстоятелства, предпоставящи право на собственост върху имота, да въведе инцидентно въпроса за собствеността с отрицателно установяване по реда на чл. 118 ГПК /отм./.
Ответникът С. „Б.”, чрез пълномощника му адв. М. Х., оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, респ. счита жалбата за неоснователна.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса, свързан най-общо с наличието на правен интерес от предявяването на инцидентния отрицателен установителен иск. Този въпрос е релевантния за изхода на спора, тъй като в обжалваното въззивно определение съдът е приел, че за ответниците в производството, образувано по предявен срещу тях иск за заплащане на претендираните суми от неоснователно обогатяване от получените наеми за собствения на ищеца недвижим имот, нямат правен интерес от предявения инцидентен отрицателен установителен иск – да се приеме за установено, че ищецът не е собственик на имота.
Произнасянето по този въпрос не е в противоречие със задължителната съдебна практика, напротив – кореспондира с разясненията в т. 1 от ТР № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно необходимите предпоставки за допустимост на предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. С него е преодоляна противоречивата съдебна практика на ВКС, поради което и позоваването на приложеното решение по чл. 290 ГПК не може да обоснове релевираното основание за касационно обжалване. Както е разяснено в тълкувателното решение, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. Такъв интерес е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, и за защита на фактическо състояние. Нито една от тези хипотези не е налице в случая, с което жалбоподателите, ищци по инцидентния отрицателен установителен иск, да са установили наличието на свое защитимо право, засегнато от настоящия правен спор. С влязлото в сила решение предявеният от тях иск за собственост за същия имот против настоящия ищец е отхвърлен, т. е. въведените в това производство основания за притежаването на вещното право не могат да обосноват правния им интерес в настоящето производство да отричат претендираното от ответника право, предмет на настоящия облигационен иск, тъй като е налице сила на пресъдено нещо по отношение претендираното от тях право на собственост. Въпросът дали другата страна /ответник по инцидентния иск/ е собственик на имота е въпрос по съществото на предявения от него иск, но не обосновава наличие на правен интерес за предявяване на инцидентен отрицателен установителен иск против него.
Тъй като произнасянето на въззивния съд по релевантния за изхода на делото правен въпрос е в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното тълкувателно решение на ВКС, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Разноски по делото не се присъждат с оглед липсата на искане за това от ответника в настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 341 от 31.01.2014 год. по ч. гр. д. № 185/2014 год. на Варненския окръжен съд по подадената от И. Г. М.-М. и А. М. П. от [населено място], чрез адв. Б. Ж., частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: