О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 30.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 2105 / 2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 4620/16.12.2013 год. на И. Н. И. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. М. М. – АК Г. срещу въззивно РешениеNо 368 от 21.11.2013 година по гр.възз.д. Nо 400/2013 година на ОС –Габрово.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 332 от 08.07. 2013 год. по гр.д. Nо 3263/2012 год. на РС- Габрово по отхвърления положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК на И. Н. И. срещу [община] и физическите лица И. П. Н.,Т. С. П. , Д. Д. Л., Д. С. Д. и Т. С. Х. за собственост недвижим имот- овощна градина с площ от 4745 кв.м. в м.”Д. ч.” землището на [населено място].
С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното изложение искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод, че обжалваното решение е в противоречие с ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС, с Решение Nо 1663 от 03.10.2003 год. по гр.д. Nо 109/2003 год. на ВКС- IV г.о. по въпросите по приложение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- С. община .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , искът е за защита на вещно право , без данни за данъчната оценка, поради което не може да се направи извод , че цената на иска е под минимално определения имуществен праг за обжалване от 5000 лв. по граждански дела и същата следва да се приеме за процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция досежно отхвърления иска за собственост , въззивният съд е приел , че установената от заключението на вещото лице по делото липса на съвпадение на местностите „Ч.” в землището на [населено място] и местностите „Д. п.” и „Д. к.”, в които местности са възстановени земеделските земи на ответниците –физически лица и се намира имота , собственост на О. , изключва възможността да се признае правото на собственост на ищеца по отношение на същите земеделските земи. Прието е , че решението за възстановяване земеделските земи в полза на ищеца не сочат на пълна индивидуализация и без скица не може да се приеме , че е извършена реална реституция и същият разполага с надлежен титул за собственост, въз основа на което да му се признае претендираното право на собственост.
При преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона- 280 ал.1 т.1 и/или т.3 ГПК.
Формулираните правни въпроси / доколкото може да се приеме , че има такова / по см. на чл. 280 ал.1 ГПК относно „ допуснатите нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ” са общи не сочат на конкретен правен проблем, свързан с приложението на конкретна правна норма от двата цитирани закона.
Липсва на коректно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. извеждане на правния проблем , заложен като основен мотив за решението на съда, обусловило крайния правен резултат, изключва каквато и да е дейност от страна на съда по селекция на касационната жалба и позитивно произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване. Без конкретно изведен правен въпрос, който е в предметната рамка на правния спор и отговорът на който въпрос е в решаващите мотиви на съдения акт , касационният съд действайки в правомощията си по чл. 288 ГПК не може да направи извод за наличие респ. за липса на основание за допускане на касационното обжалване по чл. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Поддържайки с изложението по делото, че въззивният съд неправилно е приложил , не конкретна правна норма а целите закони – ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , на които се основава претенцията за правото на собственост , не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване нито в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 нито на т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 4620/16.12.2013 год. на И. Н. И. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. М. М. – АК Г. срещу въззивно РешениеNо 368 от 21.11.2013 година по гр.възз.д. Nо 400/2013 година на ОС –Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :