О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 19.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6619 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 5.07.2013 год. по гр. д. № 13/2013 год. Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 29.10.2012 год. по гр. д. № 1347/2011 год. на районния съд, [населено място] пазар в частта му, с която е допусната съдебна делба между страните на един от останалите в наследство от общия наследодател И. М. Х. земеделски имот в землището на [населено място] могили, [община] – нива с площ 49.002 дка, трета категория, м. „Да екинлик”, представляваща имот № 051008 по плана за земеразделяне, при описаните в решението квоти и вместо това е постановил друго, с което признал за установено между страните, че ответникът И. И. М. е изключителен собственик по наследство от общия наследодател и по давност на този имот, като отхвърлил предявения иск за делбата му. Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за делба и на останалите имоти в землището на [населено място] могили – нива от 11.100 дка, м. „К. м.”, представляваща имот № 028003, нива от 4.169 кв. м., в м. „П.”, представляваща имот № 018093, лозе от 0.757 дка в м. „Т.”, представляващо имот № 048133 и лозе от 0.831 дка в м. „Т.”, представляващо имот № 048403 и присъдил разноски в полза на ответника.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите Б. И. В., А. И. М.-Р., Т. И. Ю., И. И. И., Т. И. А., всички чрез пълномощнка им адв. Д. И. от АК – В., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което се допусне делба на останалите в наследство на страните земеделски имоти или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
В самата касационна жалба, както и в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовават се на противоречиво произнасяне с представената съдебна практика по въпросите, свързани с приложението на института на придобивната давност при наследствено правоприемство, в контекста на демостриране на промяна в намерението на един сънаследник да придобие наследствените части на другите сънаследници, като оспорва техните права или ги отблъсква от имота, с оглед изложените от касаторите съображения в тази връзка. Част от представените решения на ВКС представляват задължителна съдебна практика, като постановени по реда на чл. 290 ГПК – Р 128 по гр. д. № 736/2009 год. на ІІ г. о., Р 302 по гр. д. № 1168/2010 год. на І г. о., а останалите такива обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 2ГПК, но не и поддържаното по т. 1.
Касаторите поставят и процесуалноправен въпрос относно конституиране на страните в делбеното производство и задължението на съда да следи служебно за това, като е цитирана и представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава.
Съделителят И. И. М. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на част от имотите и да отмени същото в частта, с която е допусната делба на един от тях и вместо това да отхвърли иска за делба и по отношение на него, като уважил инцидентния установителен иск за собственост, въззивният съд приел, че ответникът И. М. е придобил по давност наследствените дялове на останалите наследници на общия наследодател, като е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти още приживе на баща му, работил ги е в продължение на повече от 10 години със съзнанието, че е техен собственик с оглед и волята на общия наследодател в представено по делото пълномощно от 1993 год., като владението му не е било обезпокоявано от никой. Обстоятелството, че в този период той е предложил на една от сестрите си да обработва част от имота съдът приел като ирелевантно обстоятелство за последиците от изтеклата придобивна давност.
Поради това и въззивният съд приел за основателен предявеният от ответника инцидентен установителен иск за собственост на спорните земеделски земи, възстановени на общия на страните наследодател, същите са загубили наследствения си характер с оглед придобиването по давност от страна на ответника на наследствените дялове на останалите наследници, и приел предявеният иск за делбата им за неоснователен.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са релевантни за изхода на делото, като произнасянето по тях е в противоречие на представената от касаторите задължителната съдебна практика, обективирана в Р № 128 по гр. д. № 736/2009 год. на ІІ г. о. и Р № 302 по гр. д. № 1168/2010 год. на І г. о. В същите е прието, че съсобственикът, в т. ч. сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Това положение се приема последователно и непротиворечиво в съдебната практика, а и е предмет на произнасяне в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС, в което се прие, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, за да се отговори на релевантния въпрос дали са настъпили правните последици на придобивната давност, като произнасянето на въззивния съд по тези въпроси противоречи на тази задължителна съдебна практика. Затова и е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като по втория поставен от касаторите въпрос обсъждането се явява безпредметно.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.07.2013 год. по гр. д. № 13/2013 год. на Шуменския окръжен съд по касационната жалба на Б. И. В., А. И. М.-Р., Т. И. Ю., И. И. И., Т. И. А., всички чрез пълномощнка им адв. Д. И. от АК – В..
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 91.41 лв. по сметка на ВКС и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: