О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
Гр.София, 21.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 7530 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма]- [населено място] и [фирма]- [населено място] срещу Решение № 972/ 22.05.2013 г. по гр.д.№ 4179/12 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1207/ 03.07.2012 г. по гр.д.№ 1039/09 г. на СГС, Търговско отделение, VІ- 5 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] обективно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на поземлен имот в [населено място], на площ от 2 387 кв.м., с идентификатор 68134.1945.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/ 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АКГГ, представляващ част от поземлен имот в [населено място], на площ от 7 300 кв.м., а по скица 7 226 кв.м., представляващ стар имот пл.№ 27, кв.1, к.л. 640, 660 по неодобрения кадастрален план на кв.Б., м.”Н. к.”, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нот.акт № 89, том L., дело 22594/2007 г., евентуално- на основание изтекла придобивна давност; иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху гореописания имот, като премахне изградената в същия метална врата, преграждаща черен /горски/ път в югоизточната част на имота. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице- помагач на страната на ищеца в качеството му на прехвърлител на процесния имот по силата на сключения с Нот.акт № 89, том L., дело 22594/2007 г. договор за покупко-продажба, на който се основава предявеният от [фирма] главен иск за собственост.
В касационните жалби на ищеца и на неговия помагач са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени със законните последици.
В приложено към касационната жалба на [фирма] изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора са три материалноправни въпроса, произнасянето по които от страна на въззивния съд е в противоречие с практиката на съдилищата- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, както и три материалноправни въпроса, които обуславят наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касацията. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че въпросите са формулирани по начин, който ги свързва с конкретната фактическа обстановка по спора, поради което същите не предполагат даване на принципни отговори относно тълкуването и приложението на приложими по делото материалноправни норми, а правна преценка на правнорелеватни факти по делото, която няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, а към проверката на правилността на решението в случай на допускане на касацията. В този смисъл въпросите, „Имотът отчужден ли е през 1948 г. или не?”, „Собственик ли е ответникът на процесния имот от 1948 г. и ако да, на какво правно основание и от кой акт черпи правата си?”, „Валидно ли е решението на поземлената комисия и породило ли е правните си последици?”, „Изтекла ли е придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС по отношение на реституираните собственици, считано от постановяване на решинието на поземлената комисия от 1994 г. до разпореждането на държавата със собствеността й през 2006 г. с приватизационната сделка?”, предполагат съобразяване на събраните доказателства и установените въз основа на тях конкретни факти по делото, което се извършва при решаването му по същество, а не във фазата на селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на въпросите, по отношение на които се твърди несъобразяване на въззивния съд с практиката на съдилищата, липсва както приложена, така и изобщо посочена конкретна такава практика, което по смисъла на т.3 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК е задължително условие за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба на подпомагащата ищеца страна [фирма] не са налице.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба на [фирма] са формулирани двадесет и пет конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които касаторът поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на делото. Уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК, същите могат да бъдат обобщени, както следва:
При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността; Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон.
Така формулираните правни въпроси са от обуславящо значение за материалноправната легитимация на страните по спора, доколкото в конкретния случай въззивният съд е формирал извод за неоснователност на исковите претенции за собственост поради това, че процесният имот е бил включен в строителните граници на [населено място] най-късно през 1946 г., с което е изгубил земеделския си характер, отчужден е бил по реда на Закона за приложението на общия градоустройствен план на [населено място] от 1941 г.- по силата на подробния регулационен план за предвиденото в същия мероприятие, и следователно подлежи на възстановяване не по реда на ЗСПЗЗ, а на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други закони. Въз основа на това е прието, че [фирма] не е могло да придобие права от лицата, в чиято полза е постановено решението на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността върху имота по ЗСПЗЗ, и съответно не е прехвърлило такива в полза на ищеца със сключения през 2007 г. договор за покупко-продажба, предвид деривативния характер на договорното придобиване. Доколкото посочената от касатора съдебна практика по формулираните в изложението правни въпроси не дава изчерпателен и систематизиран отговор на уточнените и обобщени въпроси от значение за изхода на спора, касационното обжалване по същите следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид необходимостта от създаване на задължителна съдебна практика по тях.
С оглед гореизложеното, касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по касационната жалба на [фирма], като на касатора се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 672 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 972/ 22.05.2013 г. по гр.д.№ 4179/12 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 972/ 22.05.2013 г. по гр.д.№ 4179/12 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
УКАЗВА на касатора [фирма]- [населено място] в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 672лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: