О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 06.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 6292 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез Б. П., против определение № 179 от 19.07.2013 год. на Трето гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 1439/2012 год., с което е оставена без разглеждане молбата му от 12.06.2013 год. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на предходно определение от 8.05.2013 год. по същото дело в частта му за разноските.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението, като излага съображения относно причините за неспазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и моли да бъде разгледана молбата му за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, присъдени в негова тежест. Формулирано е и искане за възстановяване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. Ц. Н., чрез адв. К. А., оспорва същата като недопустима, респ. неоснователна по съображенията в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт на състав на ВКС, преграждащ по-нататъшното развитие на делото – разглеждане на молбата му за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да приеме подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за процесуално недопустима, предходният състав на ІІІ г. о. констатирал, че същата е подадена извън едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК на 8.05.2013 год., от която дата започва да тече срока за допълване или изменението му, с оглед на това, че същото е необжалваемо. Разпоредбата на закона има императивен характер, поради което и поддържаният от молителя довод за друг начален момент на срока – от получаване на съобщението от ЧСИ, е неоснователен.
В случая срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 10.06.2013 год. -понеделник, работен ден, а подадената молба за изменение на определението в частта за разноските е подадена след изтичането му – на 12.06.2013 год. Горните обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя, като поддържаните от него доводи в частната жалба за наличие на причини за неспазването му са неотносими към предмета на настоящето производство по обжалване на определението на предходния състав, с което молбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Предвидената в ГПК процедура по възстановяване на пропуснат срок е различна от производството по обжалване на определението и същата предпоставя подаване на молба за това заедно с онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, в случая това е молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. Видно от данните по делото молба за възстановяване на пропуснатия срок не е подадена заедно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, по която е налице произнасянето с обжалваното сега определение, с което същата е оставена без разглеждане като подадена извън предвидения в закона срок.
Затова и съображенията на жалбоподателя относно причините за пропускане на срока са неотносими към предмета на настоящето производство, поради което и не могат да бъдат обсъждани. Предмет на произнасяне от настоящия състав е жалбата против постановеното определение на предходния състав на ВКС, с което е прието, че молбата като подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима и поради това не подлежи на разглеждане.
С оглед данните за пропускане на срока по закон за подаване на молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК, изводът в обжалваното определение за процесуална недопустимост на същата се споделя и от настоящият състав. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 179 от 19.07.2013 год. по гр. д. № 1439/2012 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението от 8.05.2013 год. по същото дело по чл. 288 ГПК в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: