O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 17.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3168 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 1121/24.03.2014 година на К. М. Б., гражданин на В. в качеството му на Управител на ЕС на@@3@ [населено място] чрез пълномощника им адв. Р. К.- АК- К. срещу въззивно Решение Nо 491 от 05.02.2014 година по гр.възз.д. Nо 864/2013 година на ОС- Благоевград.
Производството образувано по предявения от С. П. К., гражданин на О. к., като собственик на апартамент В5, находящ се в секция В от@@6@ [населено място] иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС срещу за отмяна на Решения на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, обективирани в Протокол от 22.05.2012 година.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което е оставена уважена молбата за отмяна на решенията на ОС , обективирани в Протокол от 22.05.2012 година на основание чл. 40 ЗУЕС , съответно за 1/.избор на управител,2/. за избор на касиер, 3/.избор на надзорен орган, 4/. приемане вътрешен правилник на ЕС, 5/. изготвяне годишен и месечен бюджет на ЕС/ включва само поддържане на общите части/, 6/. избор на фирма за поддръжка на общите части , 7/. Одобряване размера на вноските във фонд ремонт и обновяване, 8/.приемане официална забрана за всички собственици да рекламират по балконите си рекламни продукти на други фирми.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо поради ненадлежно упражняване правото на иск в установения от закона срок по чл. 40 ал.2 ЗУЕС след като исковата молба е заявена на дата 30.07.2013 година , с обжалваното решение на ОС е обявено по съответния ред на дата 23.05.2013 година , респ. неправилно поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон по връчване на съдебните книжа на лице, което не е „съпруга“ на ответника , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл по въпросите как следва да се проведе доказването на хипотезата на чл. 12 ал.6 предл. 2 ЗУЕС – несвикване на първо общо събрание в установения от закона срок, като елемент за възникване правото на собственика на обект в етажната собственост да свика такова събрание, какви писмени доказателства биха били необходими и допустими за доказване на тезата за неспазване изискванията на закона за надлежно свикване на ОС на новоучредена ЕС и приемане на решения относно режима на управление на ЕС, в смисъл, обратен на произнесените решения по същите въпроси по друго дело с идентичен предмет- Решение Nо851 от 25.02.2014 год. по гр.д. о 1015/2013 година на ОС-Благоевград.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касация С. П. М. чрез повереника и адв. Б. С. от АК П. , с което се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване поради липса на предпоставки за това- посочените решения на ОС-Благоевград не са влезли в сила и не е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържат се , при условията на евентуалност доводи за неоснователност на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.Претендират се разноски без представен документ за платени такива за касационното производство и без списък по см. на чл. 80 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и характера на исковото производство- неотценяем иск.
След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280- ал.1-3 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , т.1 изрично се сочи , че правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има качеството на обуславящ изхода на спора. В тази аспект , доколкото поставеният първи въпрос как следва да се проведе доказването на хипотезата на чл. 12 ал.6 предл. 2 ЗУЕС – несвикване на първо общо събрание в установения от закона срок, като елемент за възникване правото на собственика на обект в етажната собственост да свика такова събрание, не може да се приеме за обуславящ изхода на спора , тъй като в исковата молба няма твърдение , че правото на ищцата – ответник по касация произтича от неправилно упражнено право на лице- собственик на самостоятелен обект в ЕС да свика общото събрание в хипотеза на чл. 12 ал.6 предл.2 ЗУЕС. Релевираните в исковата молба факти са свързани единствено с нарушения на процедурата по свикване на ОС на ЕС и неговото надлежно оповестяване на членовете на ЕС.
Изведеният въпрос за какви писмени доказателства биха били необходими и допустими за доказване на тезата за неспазване изискванията на закона за надлежно свикване на ОС на новоучредена ЕС и приемане на решения относно режима на управление на ЕС, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради наличие на произнесени решения по същите въпроси по друго дело с идентичен предмет – същото решение на ОС на ЕС на@@13@ [населено място] , а именно Решение Nо 851 от 25.02.2014 год. по гр.д. о 1015/2013 година на ОС-Благоевград,л не може да обуслови исканото допускане по причина , че и двете решения са висящи, не са влезли в сила, а доколкото има постановен различен правен резултат, то това се дължи , че по едно от делата е прието, че правото по чл. 40 ЗУЕС е упражнено извън срока по закон.
По искането за присъждане на разноски от ответника по касация . Искането не може да бъде уважено , тъй като макар и на основание чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК , при конкретния изход на касационното производство, ответникът по касация да има право на разноски за производството , поради обстоятелството , че такива не са доказани по делото с необходимите за това документи, съгласно дадените в тази насока разяснения по ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 1121/24.03.2014 година на К. М. Б., гражданин на В. в качеството му на Управител на ЕС на@@18@ [населено място], заявена чрез пълномощника адв. Р. К.- АК- К. срещу въззивно Решение Nо 491 от 05.02.2014 година по гр.възз.д. Nо 864/2013 година на ОС- Благоевград.
Оставя без уважение искането на С. П. М. гражданин на О. кралство , представлявана от адв. Б. С. –АК П. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :