О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 29.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1967 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. Я. М. от [населено място] против определението от 19.02.2014 год. /неправилно посочено в жалбата като номер и дата, отнасящи се до подадената молба за правна помощ/, постановено по ч. гр. д. № 441/2013 год. на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по повод обжалване на предходното определение на въззивния съд от 16.12.2013 год.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради несъобразяване с предмета на делото, от който следва извода, че понастоящем няма трудови доходи. Позовава се и на обществения интерес, свързан с нуждата от лекари, поради което и иска отмяна на определението и уважаване на молбата му за предоставяне на правна помощ.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищец в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е постановил определение от 16.12.2013 год. по гр. д. № 441/2013 год., с което е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане като просрочена подадената от настоящия жалбоподател частна жалба от 17.10.2013 год. против определение, с което е върната частично исковата му молба и е прекратено производството в тази му част. В срока за обжалване на това въззивно определение жалбоподателят Б. М. е подал молба за предоставяне на правна помощ с оглед обжалването на въззивното определение, към която не е представил доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 ЗПрП и след изричните указания на съда с определението му от 7.01.2014 год., съобщено му при условията на чл. 41 ГПК. Поради липса на доказателства за наличие на предпоставките за предоставяне на правна помощ по обжалването въззивният съд оставил без уважение молбата.
Изводът е правилен и обжалваното определение следва да се потвърди.
При липса на доказателства за наличие на предпоставките за предоставяне на правна помощ съдът не може да извърши преценката, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 23, ал. 4 ЗПрП. Въпреки дадените указания в тази насока молителят, сега жалбоподател, не е представил такива, поради което и правилно молбата му е оставена без уважение. Неоснователно е позоваването на предмета на делото и обществения интерес от нуждата на лекари в страната, тъй като законът изрично регламентира предпоставките за формиране на преценката на съда въз основа на доказателства от съответните компетентни органи, каквито страната не е представила и след указанието за това.
Въз основа на горните съображения обжалваното определение, като правилно следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 47 от 19.02.2014 год. по ч. гр. д. № 441/2013 год. на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Б. Я. М. от [населено място] за предоствяне на правна помощ за обжалване на въззивното определение по същото дело от 16.12.2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: