О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 08.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6159 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 13.05.2013 год. по гр. д. № 17765/2011 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 6.07.2011 год. по гр. д. № 48987/2009 год. на Софийския районен съд в частта, с която са уважени предявените от С. В. С. против М. Т. Ш. искове – за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № 122 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 6 със застроена площ 46.46 кв. м., с избено помещение № 18 и 0.556% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място и за заплащане на сумата 15 882.70 лв., представляваща обезщетение за ползването му в периода 30.06.2005 год. до 2.11.2009 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане и в частта за разноските, като такива са присъдени и за въззивното поризводство.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответникът М. Ш., чрез пълномощника му адв. Пл. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище за липса на доказателства, че към момента на приключване на делото той владее спорния имот, поради което и неправилно ревандикационният иск е бил уважен.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неточно посочена т. 1/ за допускане на касационното обжалване на решението с противоречиво произнасяне по въпроса за кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки за основателността на ревадикационния иск, като се позовава на решение по гр. д. № 3461/60 год. на І г. о. ВС /неприложено към изложението/, с твърдение, че тази съдебна практика е непроменена и досега.
Ищцата С. С., чрез пълномощника й адв. Кр. М., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението по съображение, че касаторът не е формулирал правния въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението, а поддържа доводи за неправилност на същото. Освен това не се сочи в какво се изразява твърдяното противоречие с цитираната съдебна практика от 1960 год., при положение, че по приложението на чл. 108 ЗС е налице достатъчно съвременна такава. Оспорва се жалбата и като неоснователна.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, въззивният съд приел, че ищцата е доказала наличието на предпоставките за основателност на иска по чл. 108 ЗС. Същата се легитимира като собственик на имота на основание договор за покупко-продажба по представения нотариален акт от 2005 год., като приел възражението на ответника за непораждане на вещнопрехвърлително действие на същия за 1/3 ид. ч. за неоснователно с оглед наличие на влязло в сила решение, с което искът му за възстановяване на тази част като запазена част от наследство е бил отхвърлен. С оглед на това съдът приел за неоснователно и възражението му, че владее имота на правно основание – претендираната ид. ч. по наследство, поради което и с оглед признанието му, че се намира в имота, което поради горните съображения е без основание, съдът уважил ревандикационния иск против него, както и искът за заплащане на обезщетение за ползването му в исковия период.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставеният в изложението на касатора въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представлява релевиране на доводи против направените от съда изводи като неправилни и необосновани, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Горните разяснения в тълкувателното решение относно обуславящия изхода на делото правен въпрос в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което и не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решаващото съображение за основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС е наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи правото на собственост на ищцата върху спорния апартамент и липсата на правно основание у ответника да се намира в него с оглед отхвърляне на иска му по чл. 30, ал. 1 ЗН с влязло в сила решение, въз основа на което е била изградена защитата му срещу предявения иск. Фактът, че имотът се владее от ответника, не е бил спорен по делото, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, видно от данните по делото, а решаващият извод на съда е обусловен от приетото, че са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС /в който смисъл действително е утвърдената от години съдебна практика/, а не поради съображения по посочения от касатора въпрос дали е установено и от кой следва да се докаже владението му на спорния имот. Поради неотносимостта на този въпрос към решаващите мотиви при решаването на спора не е налице поддържаното основание за допускане на касационно основание, тъй като и сочената съдебна практика /без да е приложено цитираното решение/ също е неотносима.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3456 от 13.05.2013 год. по гр. д. № 17765/2011 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от М. Т. Ш. , чрез адв. Пл. В., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: