O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 26.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6820/2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5503/14.08.2013 год. на П. Д. Н. и Т. Д. Н., и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. М. Ж. АК-Д. срещу Решение Nо 321 от 08.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 364/2013 год на ОС Добрич.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение на първата инстанция по уважените обективно съединени искове за собственост , на основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост по наследство на по 1/8 идеални части от недвижим имот , бивша собственост на ликвидираното ТКЗС на С.С. – склад със застроена площ от 754 кв.м.- имот с идентификатор Nо 66250.36.6.1 и склад с площ от 817 кв.м. –имот с идентификатор Nо 66250.36.6.2., намиращи се в ПИ с идентификатор 66250.36.6.по КК на [населено място] и е постановил ново решение , с което исковете са отхвърлени; обезсилил е обжалваното решение по искове на П. Д. Н. и Т. Д. Н. по чл.59 ЗЗД , с които са уважени претенциите им за заплащане на обезщетение за ползата от която са били лишени като собственици в размер на по 4 199.40 лв. , за всеки един от тях , на основание чл. 299 ал.2 ГПК, както и е отменил допълнителното решение по уважения иск по чл. 537 ал.2 ГПК и е постановил ново, с което производството по исковете по чл. 59 ЗЗД е прекратено, а в останалата част –по отхвърлените от първата инстанция искове по чл. 59 ЗЗД, решението е потвърдено.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата, разпределение тежестта на доказване на правно-релевантните факти и оспорени писмени документи, за наличие СПН като основание за недопустимост на иска по чл. 59 ЗЗД на Т. Н., основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, защитата на касатора формулира слените материално-правни въпроси, които счита че са от значение за изхода на делото : 1./ приложима ли е нормата на чл. 48 ал.8 ППЗСПЗЗ при правомощията на общото събрание на правоимащите лица по чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ респ. съвета на правоимащите , определени с чл. 56 ал.1 във вр. с чл. 52 ППЗСПЗЗ ред. ДВ. бр.48/1995 год. ,2./ какава е формата за действителност на договор за покупко-продажба на дълготрайни активи на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл. 48 ал.3 ППЗСПЗЗ с трето лице към дата 15.08.1996 год., 3./ в правомощията на Съвета на правоимащите по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ към момента на сключване на договора от 15.08.1996 година включва ли се разпореждане с дълготрайните активи на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на трето лице? 4./ правоимащо лице ли е по см. а чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ едноличен търговец, който е заплатил цената по сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот към дата 15.08.1996 год. с талони за дялово участие от имуществото на заличените по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации, издадени не на негово име или на негов наследник?и 5./ легитимира ли сключен въз основа на проведен търг писмен договор за покупко-продажба от 15.08.1996 год. едно трето лице / извън кръга на парвоимащите по чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ/ като собственик на имущество на лицата по чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ или същото остава неразделено имущество? като се поддържа , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като „правен въпрос”от посочените като такива от значение за изхода на делото е решен от въззивния съд в противоречие с ТР на ОСГК на ВС/ВКС и ПП ВС , ТР на ОСТК на ВКС и ТР на ОСГТК на ВКС или решение на ВКС по чл. 290 ГПК , но без да се сочи кой от въпросите е в противоречие и с коя задължителна съдебна практика е произнесено.
Поддържа се довод , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като с обжалваното решение по всички изложени материално правни въпроси , даденото от въззивния съд решение е в противоречие с Р 217/03.07.2012 год. на ВКС-IV г.о. постановено по чл. 290 ГПК.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК са подадени два писмени отговора от ответника по касация [фирма]- [населено място], чрез адв.Е. Т.- АК Д. , с които се оспорва както допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на исковете за собственост и по чл. 59 ЗЗД под 5 000 лв.,така и сочените основания за допускане на касационно обжалване респ. основанията за касиране на обжалваното решение като незаконосъобразно.Претендират се разноски в размер на 2250 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима досежно произнесеното решение на въззивния съд по исковете за собственост, тъй като съгласно данните за данъчната оценка на процесните два склада – л. 36 – 39 производство районен съд , цената на заявените ревандикационни искове е под 5 000 лв., при претендираните по 1/8 идеална част за всеки един от двата обекта – склад съответно с идентификатор Nо 66250.36.6.1 и склад с идентификатор Nо 66250.36.6.2 , намиращи се в ПИ с идентификатор Nо 66250.36.6 по КК на [населено място]- [община] , при обща данъчна оценка от 11 752.95 лв. .Тази обща данъчна оценка сочи на цена на всеки един от искове от 2 938.20 лв.
При посочените данни и съгласно законовите разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл.108 ЗС , под минимално определения праг за допустимост на касационното обжалване в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба, постъпила във ВКС на 14.08.2013 год. , се явява недопустима.
На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство в тази му част- по исковете за собственост следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалването на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касаторите.
Касационната жалба срещу въззивното решение , в частта , с която е обезсилено производството по иска по чл. 59 ЗЗД , както и в частта , с която е оставено в сила производството по иска по чл. 59 ЗЗД , както и в частта , с която е оставено в сила производството по чл. 537 ал.2 ГПК, е процесуално допустимо.Правото на касационна жалба е упражнено в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение по гражданско-правен спор, заявено при цена на иска над 5000 лв.
При преценка за наличие на основания за допускане на касационното обжалване в тази част , настоящият състав намира , че не може да се допусне касационно обжалване , след като не е изведен нито един правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , касаещ разгледаните облигационни искове. Производството по чл. 288 ГПК е свързано със специфична правораздавателна дейност на ВКС- а именно по селекцията на касационните жалби. Не може да се допусне касационното обжалване след като касаторът не е преодолял законовите основания на факултативното обжалване т.е.не е посочил обуславящия изхода на спора правен въпрос,нито дали се касае до неговото разрешение в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.1 и т.2./, или се касае до преодоляване на липса на съдебна практика – чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По искането за разноски- с оглед изхода на делото и представения Договор за правна защита и съдействие Nо Д 000007878117.09.2013 год. за заплатен адвокатски хонорар на адв.Е. Т. АК-Д. за защита на [фирма] ЕИК[ЕИК] в размер на 2250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лв. / , настоящият състав намира искането за основателно и доказано, поради което и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 4 ГПК, искането следва да бъде уважено в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационна жалба вх. Nо 5503 / 14.08.2013 год. на П. Д. Н. и Т. Д. Н., и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. М. Ж. АК-Д. срещу Решение Nо 321 от 08.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 364/2013 год на ОС Добрич, в частта , с която окръжният съд е отменил решение на първата инстанция по уважените обективно съединени искове за собственост , на основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост по наследство на идеални части от недвижим имот, бивша собственост на ликвидираното ТКЗС на С.С. – склад със застроена площ от 754 кв.м.- имот с идентификатор Nо 66250.36.6.1 и склад с площ от 817 кв.м. –имот с идентификатор Nо 66250.36. 6.2., намиращи се в ПИ с идентификатор 66250.36.6.по КК на [населено място] и е постановил ново решение, с което същите са отхвърлени поради уваженото възражение за придобивна давност на ответника по иска и ВРЪЩА касационната жалба на П. Д. Н. и Т. Д. Н. като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за връщане на касационната жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по касационната жалба вх. Nо 5503/14.08.2013 год. на П. Д. Н. и Т. Д. Н., и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. М. Ж. АК-Д. срещу Решение Nо 321 от 08.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 364/2013 год на ОС Добрич, в частта с която окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решение на първата инстанция по заявените искове на П. Д. Н. и Т. Д. Н. по чл.59 ЗЗД , с които са били уважени претенциите им за заплащане на обезщетение за ползата от която са били лишени като собственици в размер на по 4 199.40 лв. , за всеки един от тях , на основание чл. 299 ал.2 ГПК, както и е отменил допълнителното решение по уважения иск по чл. 537 ал.2 ГПК и е постановил ново, с което производството по исковете по чл. 59 ЗЗД е прекратено, а в останалата част –по отхвърлените от първата инстанция искове за разликата до заявения пълен размер от по 7000 лв. , решението е потвърдено.
ОСЪЖДА П. Д. Н. ЕГ Nо [ЕГН] с постоянен адрес [населено място] ул.М. Nо 124 вх.Б ап. 50 и Т. Д. Н. ЕГ Nо [ЕГН] с постоянен адрес [населено място] , жк.Ч. бл. 57 ет.3 ап.11 да заплатят на [фирма] ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] ул.Р. Nо 32 вх.А ет.2 ап.1, представлявано от Г. Т. Г. с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 2250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лв. / ,разноски за касационното производство на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :