О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София,11.06.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2644/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Д. Н. Л. от [населено място], чрез адв. П. Т., против въззивното определение от 10.03.2014 год. по ч. гр. д. № 67/2014 год. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 29.01.2014 год. по гр. д. № 2300/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до влизане в сила на решението по гр. д. № 125/2014 год. на районния съд, [населено място].
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че неправилно производството по делото е спряно до влизане в сила на решението по предявения от ответницата иск за собственост, с оглед настъпилата преклузия в настоящето производство на твърдението й за изключителна собственост върху сградата, предмет на договора за издръжка и гледане. В настоящето производство такова възражение е направено от ответницата, но извън срока по чл. 131 ГПК, поради което и преклудиран, твърденият факт за изключително право на собственост върху сградата не може да бъде предмет на отделен иск поради изгубване на качеството му на преюдициален по отношение на настоящия спор с предмет разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от ответницата.
В приложеното изложение се поддържа становище за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите за недопустимост на предявяване на иск с предмет пропуснати възражения на ответника срещу предявен срещу него иск. Въззивният съд приел, че по тези доводи следва да се произнесе сезирания с иска съд, но не и въззивният в настоящето производство по обжалване спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. И като е приел наличието на преюдициалност между предмета по настоящето дело за разваляне на договор поради неизпълнение и предявения от ответницата иск за изключителна собственост върху сградата е постановил спиране на производството до приключването на това по иска за собственост на имота. Според жалбоподателката произнасянето е в противоречие с т. 4 от ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, в която е разяснено, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, както и не може да поправи този си пропуск пред въззивната инстанция.
Във връзка с горното е поставен и въпроса за допустимостта за преодоляване на преклузията по чл. 133, във вр. с. чл. 131, ал. 2 ГПК чрез предявяването от ответника на отделен иск с предмет пропуснати или несвоевременно заявени възражения в производството срещу него, както и необходимостта съдът да направи преценка на направените възражения при произнасяне по искане за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В тази връзка е налице позоваване и на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК – № 663 от 4.11.2009 год. по ч. т. д. № 582/2009 год. на ІІ т. о. на ВКС, приемащо за недопустимо предявяването на отделен иск за факт, пропуснат да бъде въведен от ответника при спазване на срока по чл. 131 ГПК във висящото производство поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения отговор. Горната практика обосновава релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е оосновано с липсата на съдебна практика по въпроса: Процесуалната преклузия в един процес съставлява ли и материалноправна такава относно непредявените възражения и ненаправените оспорвания в срок.
Ответницата З. Х. Л., чрез пълномощник й адв. Ел. И., в представения писмен отговор счита, че не са налице основания за допускане касационното обжалване на въззивното определение, а по същество, че жалбата е неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения. Представя и определение № 246 от 18.06.2013 го. по ч. гр. д. № 2059/2013 год. на ІІ г. о., представляващо задължителна съдебна практика по поставените в касационната жалба правни въпроси.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска за собственост между същите страни и за същия имот, въззивният съд приел, че с оглед предмета на това дело – установяване правото на собственост, то е от преюдициално значение за изхода на спора по иска за разваляне на договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му, предмет на настоящето обусловено дело.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Жалбоподателката счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като установителният иск за собствеността на построената в имота сграда е с предмет твърдян от ответницата факт, който не е въведен с възражението й срещу иска за разваляне на договора в срока по чл. 131 ГПК, поради което е и недопустим. По този довод въззивният съд не се е произнесъл, като е приел, че същият е предмет на обсъждане в обуславящото производство. Поради това и първият от поставените в изложението въпроси не е релевантен за изхода на делото, а по същността си представлява оплакване против извода за наличие на преюдициалност между двете дела поради необсъждане на този довод, т. е. поради допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение,което не е предмет на обсъждане в настоящето производство.
По поставените въпроси, свързани с преклузията по чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2 ГПК и позоваването на разясненията в т. 4 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС следва да се посочи неотносимостта им към решаващите съображения за направения от въззивния съд извод за наличие на предпоставките за спиране на производството по обусловеното от друг спор дело. Преклудираната на основание горните разпоредби на закона възможност на ответника по предявен срещу него иск да противопостави възражения срещу него извън срока за отговор касае конкретното производство по този спор, като предмет на обсъждане в цитираното тълкувателно решение в тази му част е невъзможността страната да поправи пропуска си пред въззивната инстанция. Такъв въпрос в настоящия казус не стои, поради което и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Доколкото е налице предявяване на установителен иск за собственост от ответника в настоящето производство, което е с предмет разваляне на договор за прехвърляне на собствеността върху същия имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение, съображенията на касаторката са за преклудиране на тази възможност поради пропускането на срока по чл. 131 ГПК да се направи възражение в този смисъл във висящото производство за развалянето на договора. В тази връзка е поставен и въпроса за допустимостта за преодоляване на преклузията чрез предявяването на отделен иск, като позоваването на определението по ч. т. д. № 582/2009 год. не представлява противоречиво произнасяне, доколкото е относимо към предявяването на отделен иск за факт, пропуснат да бъде въведен от ответника в срока по чл. 131 ГК по висящото производство срещу него. В настоящия случай предметът на делата е различен, с оглед на което и ответникът предприема съответната защита срещу предявения иск за разваляне на договора, чрез противопоставяне на тезата за изпълнението му, което не означава, че е недопустимо да претендира и да търси защита на претендирани други свои материални права, в частност претендирано право на собственост на релевираното в предявения иск за собственост правно основание. Последното е предмет на разглеждане в отделно производство, което съдът е намерил да е преюдициално по отношение на настоящия спор, което е и решаващото му съображение за спиране на настоящето производство до решаване на иска за собственост. Тази преценка на съда за наличие или липса на отношение на преюдициалност винаги ще зависи от конкретните факти по делата, предмета на спора и неговата правна квалификация, както е прието в определение № 246 от 18.06.2013 год. по ч. гр. д. № 2059/2013 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по поставения от касаторката в изложението й въпрос за допустимостта за преодоляване на преклузията по чл. 131 ГПК чрез предявяването на отделен иск с позоваване на същата съдебна практика за обосноваване на противоречиво произнасяне по въпроса /по ч. т. д. № 582/2009 год. ІІ т. о./. Тази задължителна съдебна практика в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК следва да намери приложение и в настоящия случай, обосновавайки извода за липса на такава противоречива съдебна практика, поради което и не е налице както основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2, така и това по т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 82 от 10.03.2014 год. по ч. гр. д. № 67/2014 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от Д. Н. Л. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат П. Т., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: