О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 04.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 7133 / 2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 85723/19.07.2013 год. на М. Г. Г., В. Г. Г., А. И. М., Г. И. М. и С. М. П., заявена чрез процесуалния представител адв. Е. П. – САК срещу въззивно Решение Nо 4464 от 14.06.2013 година по гр.възз.д. Nо 2711/2012 година на СГС- I..
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо I-49-126 от 10.10.2011 година по гр.д. Nо 33987/2010 година на Софийския РС по уважения срещу С. о. негаторен иск по чл. 109 ЗС за премахване на преместваеми съоръжения – бариера и портиерска кабина /будка КПП/ , поставени в имот пл. Nо 3 , целият с площ от 1032 кв.м., в кв. 506а по плана на [населено място]- м. „ ГГ-Ц.- з. А” и е постановил ново решения , с което искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно , постановено в нарушение на процесуални правила- чл. 266 ал.2 ГПК , основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод, че обжалваното решение противоречи на константната задължителна съдебна практика на ВКС като Решение Nо 363 от 17.10.2012 год. по гр.д. Nо 1448/2011 год. на ВКС-IV г.о. касаещо задължението да се приеме писмено доказателство, приложено към въззивената жалба , което страната не е могла да представи пред първата инстанция, както и на останалите цитирани съдебни решение по чл. 290 ГПК на ВКС – Р 151/11.06.2012 год. по гр.д. Nо 1055/2011 год.ВКС-III г.о.; Р 72/09.07.2012 год. по гр.д. Nо 398/2011 год. на ВКС-II г.о. на касаещи въпроса за допускане на писмени доказателства, представени за първи път пред въззивната инстанция на основание чл. 266 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- С. община .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалва се постановено решение на въззивен съд по гражданско-правен вещен спор по чл. 109 ЗС при данъчна оценка на недвижимия имот от 9000 лв., поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС за защита на правото на собственост на ищците , установено с влязло в сила решение в обем на 20/40 идеални части от недвижим имот- имот пл. Nо 3 , целият с площ от 1032 кв.м., в кв. 506а по плана на [населено място]- м. „ ГГ-Ц.- з. А” , целият с данъчна оценка от 94 560 лв. , решаващият съд е приел, че въпросът за законността на издадения административен акт – Разрешение за монтаж на съоръжения, като основание препятстващо упражняване правото на собственост , е ирелевантен , поради което и възражение , че не е осъществен косвен контрол за законосъобразност от първата инстанция е неоснователно, както и не е необходимо втората инстанция да извърши такъв. Прието е , че по делото не е установено издаване на разрешение за монтаж на съоръжения по чл. 56 ЗУТ за процесния недвижим имот, което да даде основания да се приеме , че пречките е да се ползва имота за резултат на поведението на ответника по иска.
Представената с отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна- ищци по иска „схема –контрол на достъп по чл. 56 ЗУТ” /л.22-23 от въззивното производство / не е била приета като доказателство на основание чл. 266 ал.1 ГПК и мотиви , че това доказателство нито е било посочено като такова пред първата инстанция , нито е поискано неговото събиране- разпоредително заседание на въззивния съд от 15.05.2012 год..
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по поставените правни въпроси не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поставеният въпрос следва да касае правно/ от гл.т. на приложение на материално-правна норма / виждане по приложение на закона от решаващия- въззивен съд или процесуално-правно действие на въззивния съд, което да може, в етапа на селекция , да бъде съпоставено със задължителна или незадължителна съдебна практика или обоснована необходимост от гл.т. на липсата на съдебна практика , или приложимостта на нов закон или необходимост от преодоляване на установено виждане на съдилищата по приложението на правен институт и др., с цел да се постигне до еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на съответния материално-правен или процесуално-правен институт, за да има надлежно произнасяне в рамката на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 266 ал.2 ГПК , макар и „нова” за въззивното производство, по съдържание съответства на многобройната съдебна практика по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК респ. чл. 231 б.”а” ГПК / отм./ , даваща еднозначно тълкуване на понятието ”нови обстоятелства” за които страната не е могла да узнае при разглеждане на делото в първа инстанция, а понятието „нововъзникнали обстоятелства след подаване на жалбата” не буди никакво съмнение относно приложението.
За да се допусне касационното обжалване на основания чл. 280 ал.1 т.1 и/или т.2 ГПК , посочената съдебна практика / задължителна или незадължителна такава / следва да третира/ тълкува от гл.т. на прилагане на закона / правната норма по начин , различен от този на въззивния съд.в настоящият случай, посочената съдебна практика се явява неотносима към делото, тъй като възприетата принципна позиция на ВКС касае приложението на чл. 266 ал.3 ГПК, а не на чл. 266 ал.2 ГПК.Посочените решения на ВКС се отнасят до хипотези на преодоляване на забраната за събиране на нови доказателства от въззивния съд при довод , че определено доказателство не е било надлежно събрано от първоинстанционния съд, а не че се касае до „ново” доказателство, за което страната не е знаела че съществува/ както се поддържа с касационната жалба и изложението към нея/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 85723/19.07.2013 год. на М. Г. Г., В. Г. Г., А. И. М., Г. И. М. и С. М. П., заявена чрез процесуалния представител адв. Е. П. – САК срещу въззивно Решение Nо 4464 от 14.06.2013 година по гр.възз.д. Nо 2711/2012 година на СГС- I..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :