О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 12.12.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 7149/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на С. З. З., лично и като пълномощник на Р. А. З., против въззивното определение от 2.08.2013 год. по ч. гр. д. № 1558/2013 год. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 5.06.2013 год. по ч. гр. д. № 117/2013 год. на Несебърския районен съд, с което е обезсилена заповед № 108 от 1.03.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Ответникът по частната жалба – Д. Т. Х. не е взела становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд приел, че жалбоподателите, заявители по чл. 410 ГПК, не са представили доказателства, че са предявили в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземането им, с оглед постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Указанията в този смисъл са конкретни и ясни, поради което и поради неизпълнението им съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, като е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Въззивният съд приел още, че представяне на доказателства за спазване на изискванията на чл. 415, ал. 1 ГПК – предявен в срок иск за установяване на вземането, в производството по обжалването на определението на заповедния съд е ирелевантно и не може да обоснове различен от направения от този съд извод, както и че заповедният съд няма служебно задължение да прави справка дали указанието е изпълнено от заявителя в срок.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Считат, че произнасянето по въпроса за тълкуването на чл. 415, ал. 2 ГПК относно компетентността на съда, пред който заявителят трябва да представи доказателства за предявения иск, във връзка с обстоятелството дали такъв иск е предявен пред същия районен съд, е решен в противоречие с представеното определение № 483 от 5.10.2009 год. по ч. т. д. № 444/2009 год. на І т. о. на ВКС, както и с цитирани други определения на ВКС и на Русенския окръжен съд, които не са представени към изложението. В тях е прието, че законът предвижда заявителят да представи доказателства за изпълнение предпоставките на чл. 415, ал. 1 ГПК пред съда, който е издал заповедта на изпълнение, поради което и жалбоподателите считат, че са изпълнили указанието на заповедния съд, като са предявили иск пред същия – Несебърски районен съд, поради което и неправилно съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице, тъй като формулираният въпрос за това пред кой съд следва заявителят да представи доказателства, че е предявил в срок иск за установяване на вземането си при подаване на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение не е решен в противоречие с представеното определение № 483 по ч. т. д. № 444/2009 год. на І т. о. на ВКС, напротив произнасянето на въззивния съд е в същия смисъл – това е съда, издал заповедта за изпълнение. Обстоятелството, че в настоящия случай този районен съд е същият, пред който е предявен и установителния иск по правилата на родовата подсъдност не обосновава изпълнение на задължението на заявителите да представят доказателства за това обстоятелство. Заповедният съд издава заповедта за изпълнение, респ. при възражение от длъжника дава съответните указания за предявяването на иск от заявителя, респ. при непредставяне на доказателства за това се произнася по обезсилване на заповедта в производството по делото, образувано по заявлението по чл. 410 ГПК. По това производство, което е различно от призводството по установителния иск, и пред този съд /който е издал заповедта за изпълнение/ следва заявителят да представи доказателствата, че е предявил иска си – чл. 415 ГПК. Твърдението на жалбоподателите за наличие на противоречиво произнасяне по поставения въпрос е неоснователно, както е неоснователен и доводът им, че обстоятелството, че и двете производства се развиват пред един и същ районен съд, е достатъчно да се приеме, че е предявен в срок иска за установяване на вземането.
За пълнота следва да се отбележи, че различният резултат по приложеното определение на І т. о. на ВКС е обусловен от друг въпрос, който е релевантен и по настоящето дело – представяне на доказателства за предявяване на иска в производството по обжалване на определението на заповедния съд, които въззивният съд не е обсъдил, но в изложението този въпрос не се поставя от жалбоподателите, поради което и касационният съд не може да допусне касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата /т. 1 на ТР № 1/2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
Поради горните съображения следва извод, че не е налице противоречиво произнасяне по поставения в изложението въпрос с представената задължителна съдебна практика, а напротив, същата е съобразена, което обосновава извод за липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и това по т. 3, тъй като не са налице предпоставките, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС-разпоредбата на закона е ясна и конкретна, по нея е налице задължителна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2072 от 2.08.2013 год. по ч. гр. д. № 1558/2013 год. на Бургаския окръжен съд, по подадената от С. З. З. и Р. А. З. частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: