О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 22.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2279 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 7.01.2013 год. по гр. д. № 706/2012 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.07.2012 год. по гр. д. № 2350/2011 год. на Кюстендилския районен съд в частта, с която делбата на земеделските имоти е извършена чрез разпределението им в дялове между съделителите така, както е описано, с определяне на общ дял на Й. Г. А. и М. Г. В. и уравняване от последните дела на Д. С. Б. със сумата от 19 лв.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Д. С. Б., чрез пълномощника й адв. Б. И., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно избрания вариант на разпределение на делбените имоти. Касаторката иска отмяната на въззивното решение и вместо това разпределението на имотите се извърши по първия, предложен от експертизата вариант, който е по-справедлив.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи за правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл следният: Допустимо ли е в производството по съдебна делба на земеделски имоти страната по делото да посочи кои имоти следва да получи в дял. Поддържа се, че отговорът му ще обогати липсата на съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В представен писмен отговор ответниците Й. Г. А. и М. Г. В., чрез пълномощника им адв. Сл. С., оспорват наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да извърши съдебната делба на наследствените 15 бр. земеделски имота в землището на [населено място], Кюстендилска община между съделителите, въззивният съд отчел различните им дялове в съсобствеността и възможността делбените имоти да се обособят в отделни дялове съобразно правата на страните. Отчел е и искането на ответниците да им се поставят имоти в общ дял, включващ и спорния имот № * в м. „С.”, който обработвали, което съдът приел за установено от събраните гласни доказателства. Освен това приел предложеният от вещото лице втори вариант на разпределение за по-удачен и с оглед минималното парично уравнение на дяловете на страните.
Следователно, по приложения от съда способ за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти няма спор между страните. Оплакванията на касаторката се свеждат до включването в дела на ответниците на имотите, посочени от тях, по изработения от вещото лице втори вариант, като счита, че първият такъв е по-справедлив. Извършвайки делбата по него, въззивният съд е изложил съображения, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето призводство с предмет наличието на релевираното основание за допускане до касационно обжалване на решението.
Настоящият състав счита, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като формулираният в изложението въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е включен в предмета на делото и който да е обусловил изхода на спора, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По принцип всяка страна в производството има право да предявява своите искания и да сочи доказателства, което е допустимо и в делбеното производство с цел извършване на делбата при спазване на закона и зачитайки правата на страните. Обстоятелството, че по искане на една от страните е допусната допълнителна експертиза с поставяне на задача да се изработи друг вариант за разпределение на имотите в реални дялове, представлява реализиране правата на страните в процеса. А съобразяването на решаващия съд с допълнителното заключение представлява произнасяне по съществото на спора за извършване на делбата, при изложените в мотивите на решението съображения, поради това и така поставен въпросът обуславя разглеждането на спора. За да е налице обаче общото основание за допускане на касационно обжалване е необходимо съдът да се е произнесъл по правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Поради това и настоящият състав счита, че поставеният въпрос не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е оплакване за неправилност на решението.
Извън горното, липсват и съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Цитирането на разпоредбата на закона не е основание за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1 от 7.01.2013 год. по гр. д. № 706/2012 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд по подадената от Д. С. Б. от [населено място], чрез адвокат Б. И., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: