О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 22.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2758 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 20.02.2014 год. по гр. д. № 2087/2013 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.04.2013 год. по гр. д. № 10557/2012 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Г. В. срещу И. В. И. иск за възстановяване от последния на първоначалното ниво на улицата, разположена пред имота му, представляващ земеделска земя от 600 кв. м., в землището на [населено място], в м. „Д.”, парцел 32 в кв. 2 по плана и да му заплати сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропадане и пропукване на масивната бетонова ограда вследствие извършените от ответника неправомерни действия по понижаване на нивото на улицата, със законната лихва от 11.07.2010 год. до окончателното изплащане.
Ищецът К. В., чрез пълномощника му адв. Г., обжалва въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулирани са процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при констатиране на нередовности в исковата молба, служебното му задължение да изясни статута на имота и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и за доказателствената тежест по предявен иск по чл. 109 ЗС при констатирано понижаване на нивото на пътя, като се позовава на противоречие при произнасяне по тях с цитираната и представена съдебна практика, в т. ч. и задължителната такава. Поставен е и материалноправния въпрос за незаконното строителство, самият факт на което представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, без да е необходимо той да доказва с какво и как му се ограничават правата, с обосноваване наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Към изложението е представена и цитираната съдебна практика.
Ответникът И. И., чрез адв. В. С., оспорва касационната жалба в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е кредитирал приетите по делото експертизи, установяващи факта, че нивото на улицата между имотите на страните е по-ниско от това на нивото на имота на ищеца с 0.6 м. и 0.5 м., съобразно представените два профила на процесния участък, като понижението на нивелетата на пътя е вследствие на човешка намеса. Установено е и, че пътят е насипван с чакъл преди 18-20 години, когато е започнало застрояването на имотите, от който са налице остатъци към настоящия момент, и поради невъзможността на експертите да посочат кога точно е станало понижението на нивото в посочените от тях параметри, то съдът е приел, че категоричен извод за отнемане на такава земна маса, довела до констатираното понижение, не може да се направи. От събраните доказателства не може да се направи и извод, че именно ответникът е отнел земна маса от терена на улицата, което да е довело до това понижение на нивото й, като показанията на св. Х. не са кредитирани като недостатъчно конкретни и изолирани от останалия доказателствен материал. Следователно, решаващото съображение за извода на съда за неоснователността на иска по чл. 109 ЗС е липсата на неоснователно действие от страна на ответника, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед представената съдебна практика, вкл. задължителна такава, че тези въпроси са решени в противоречие с нея или са противоречиво решавани от съдилищата. Формулираните процесуалноправни въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях, още по-малко същите да са обусловили и извода му за неоснователност на иска. В. съд е разгледал иска по същество, допуснал е и обсъдил събраните доказателства, като е изложил съображения по предмета на спора, но не е обсъждал процесуалноправните въпроси, формулирани в изложението на касатора, нито същите са обусловили извода му. При липса на изрично посочване от страна на касатора в каква насока се поставят тези въпроси в изложението същите са неотносими към предмета на настоящето производство и не могат да обосноват наличие на общото основание за допускане на касационното обжалване. По своята същност поставените процесуалноправни въпроси представляват доводи за неправилност на решението поради твърдяни съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат обсъждани на този етап.
Въззивния съд е приел в мотивите си, че в конкретния случай не е налице неоснователно действие на ответника, изразяващо се в отнемане на земна маса от пътя между имотите на страните, който извод е обоснован въз основа преценката на доказателствата от решаващия съд, поради което и изводът му, че не е налице накърняване правото на собственост на ищеца е обусловен от установените конкретни факти по настоящето дело. Поради това и формулирания от касатора материалноправен въпрос касае произнасяне по съществото на спора, което е допустимо при наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Поддържаните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК не са налице, тъй като същите предпоставят произнасяне по материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, по който въпрос е налице противоречие със задължителна съдебна практика или е налице противоречиво произнасяне от съда. В случая, по въпроса дали е налице неоснователно действие и дали във всички случаи на такова е налице смущаване или ограничаване правото на собственост на ищеца, обуславящо и уважаване на иска му за преустановяване на това действие на ответника, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с разрешенията в приложената съдебна практика, тъй като последните са обусловени от различна фактическа обстановка. Както се посочи установената по настоящето дело изключва наличието на такова неоснователно действие от страна на ответника.
Изложените оплаквания на касатора във връзка с преценката на законността на отнемането на земна маса от улицата и обусловеното от него понижение на нивото й представляват основания за неправилност на решението, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство.
В заключение следва извод за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на този изход на делото касаторът следва да понесе направените от ответника разноски в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 208 от 20.02.2014 год. по гр. д. № 2087/2013 год. на Варненския окръжен съд по подадената от К. Г. В., чрез адв. А. Г. касационна жалба против него.
Осъжда К. Г. В. от [населено място], [община], [улица]да заплати на И. В. И. от [населено място], ул. Под игото” № 59, вх. „А”, ет. 5, ап. 13 направените разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: