O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 09.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1006 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 137149/02.12.2013 год. на И. А. Г., Ц. А. Л. и И. Г. Г. от [населено място] заявена чрез адв. Г. Х. – САК срещу въззивно Решение Nо 7073 от 25.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 13235/2012 год. на Софийския градски съд ВК-IIд отд.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си по чл. 258 ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , в частта с която е отхвърлен положителен установителен иска за собственост на вътрешна масивна едноетажна сграда и припадащата се част от 446.80/760 идеални части от общите части на дворно място в [населено място], [улица]съставляващо УПИ XI-880 от кв. 43 с площ от 761 кв.м. основание чл. 124 ал.1 ГПК с придобивно основание давностно владение за периода 18.11.2000 г. – 19.11.2010 год. и в частта за разноските.
За да се отхвърли иска , решаващият съд приема , че срокът на придобивната давност е бил прекъснат на основание чл. 115 б.”ж” във вр. с чл. 116 б.”б” ЗЗД със заведеното от ответниците исково производство по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ през 2004 година по гр. д. Nо 6966/2004 гпд. на СРС-40 с-в и собственост не е могла да бъде придобива по давност.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се прави с довод , че въпросите за допустимостта да се извеждат правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и непроизнасяне по изрично наведени в исковата молба и въззивната жалба възражения и искания и за приложимостта на нормите на чл. 115 б.”ж” ЗЗД във вр. с чл. 116 б.”б” ЗЗД по отношение на претендирана придобивна давност за процесния имот по конкретното дело във връзка с преждеводено дело за същия имот , при условие че липсва идентиност между двете дела досежно страни, предмет, основание и петитум , налагат произнасяне от ВКС тъй като изводите на СГС по тези въпроси е неправилно.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- М. Л. К. и И. Л. К., чрез адв.К. Г. САК , с който се поддържа , че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване тъй като липсва противоречие със задължителна практика на ВКС и законът е приложен точно, нито основанията , посочени като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност. Претендират се разноски по делото в размер на 1500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за цената на иска за собственост на масивна сграда с припадаща се идеална част от дворно място , следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК .
Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК . Въпросът за допустимостта да се извеждат правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и непроизнасяне по изрично наведени в исковата молба и въззивната жалба възражения и искания, не може да се квалифицира като обуславящ правен проблем на изхода на делото по правния спор за собственост.
За да постанови съдебното решение , съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.2 ГПК решаващият съд основава същото върху приетите от него установени обстоятелства и факти и закона. Неизяснената фактическа обстановка е резултат на несъблюдавани процесуални правила в етапа на събиране или анализиране на доказателствата по делото и се свързва с липсата на такива относно твърдяни правно релевантни факти или съществуването на установени факти и обстоятелства ,които си противоречат и в този смисъл са останали неизяснени и спорните правоотношения. Дали една фактическа обстановка е изяснена или не зависи от процесуалното поведение на страните и съда при попълване на делото с доказателства , а степента на „изясненост” на фактите е израз на преценката на проверяващия законосъобразността на обжалвано решение по горен съд относно анализа на доказателствен материал и в този аспект не засяга „точното прилагане’ на конкретен материален закон поради различията на установените факти по всяко конкретно дело.
Не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за приложимостта на нормите на чл. 115 б.”ж” ЗЗД във вр. с чл. 116 б.”б” ЗЗД по отношение на претендирана придобивна давност за процесния имот по конкретното дело във връзка с преждеводено дело за същия имот , при условие че липсва идентиност между двете дела досежно страни, предмет, основание и петитум , след като цитираните правни норми са ясни и не будят съмнения относно правилното приложение. Защитата на спорно материално право чрез иск прекъсва започналия да тече давностен срок, без значение формата на искова защита стига същата да засяга обекта на правото, спрямо което / за придобиването или погасяването му /тече давностния срок и субектите- претенденти или носители на същото.Законодателят поставя изискване за пълно припокриване на субекти, обекти и основания само в хипотезите на чл. 126 ал.1 ГПК и чл. 299 ГПК.
По претендираните разноски от ответника по касация. Съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК искането за разноски, направено с подаденото възражения срещи касационната жалба , е основателно, а при представения Договор за правна защита и съдействие от 27.01.2014 год. серия А 0277273 , искането е и основателно в размера на заплатения хонорар за защита от 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 137149 /02.12.2013 год. на И. А. Г., Ц. А. Л. и И. Г. Г. от [населено място] заявена чрез адв. Г. Х. – САК срещу въззивно Решение Nо 7073 от 25.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 13235/2012 год. на Софийския градски съд ВК-IIд отд.
ОСЪЖДА И. А. Г., Ц. А. Л. и И. Г. Г. от [населено място] да заплатят на М. Л. К. и И. Л. К. сумата 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/ разноски за адвокатска защита пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: