O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 04.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3154/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 8494/27.12.2012 година на Г. Х. Б. и Е. Г. Б. , и двамата от [населено място] чрез адв. А. А.- АК- П. срещу Решение Nо 362 от 05.11.2012 година по гр .възз.д.Nо 733/2012 година на ОС-Перник , с което решение , в качеството на въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение Nо 268 от 17.05.2012 година по гр.д. Nо 6851/2011 година на РС-Перник за разпределение правото на ползване по реда и на основание чл. 32 ал.2 ЗС.
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел ,че с искът по чл. 32 ал.2 ЗС съдът, осъществявайки съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобствениците следва да избере онзи вариант , предложен от експертите по делото, който съответства „на действителното положение на имота , без да се предписват преустройства, премахване на огради и др., да се съобрази с извършените от страните подобрения, поради което е потвърдил решението на първата инстанция, съгласно което разпределението е извършено по вариант Nо 4 .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона , процесуалните правила и е необосновано- чл. 281 т.3 ГПК.
С приложеното изложение , защитата на касатора поддържа , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос за основанията , обуславящи необходимостта от съдебна администрация по реда на чл. 32 ал.2 ЗС за начина на ползване на съсобствен имот , разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика , обективирана с Решение Nо 71 от 19.04.2011 год. по гр.д. Nо 727/ 2010 год. ВКС – II г.о. , постановено по чл. 290 ГПК.
Искането за допускане до касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : когато по чл. 32 ал.2 ЗС се определи начин на ползване , при който всеки съсобственик ще ползва реална част съобразно неговите права, това лишава ли останалите съсобственици от правото да преминават през тази реална част , за да имат достъп до собствената си сграда , при положение , че предмет на решението по чл. 32 ал.2 ЗС е само разпределение на правото на ползване и не се създават отделни имоти ? с довод , че при липса на задължителна съдебна практика, произнасянето ще бъде от значение за точното прилагане на закона .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв. К. Б. – АК- П. като пълномощник на Л. С., В. С. и Б. Й. , с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и се релевират възражения по основателността на касационната жалба.Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК по отношение на касатора Е. Б. и при данните за характера на заявения иск по чл. 32 ал.2 ЗС касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са дали пряко отражение на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор. Наред с това , за да бъде извършена правилно селекцията, касаторът следва – поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения , които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да посочи и обоснове необходимостта от исканото произнасяне.
За да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът следва да е посочил онази задължителна съдебна практика , посочена в разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , което сочи на противоречие с изразеното от въззивния съд становище по приложение на закона.
Между страните по делото е налице съсобственост по отношение на ПИ находящ се в [населено място], с идентификатор * с площ от 2 160 кв.м. , при права 285/2160 идеални части за ищците Л. С. М., В. С. Д. и Б. Й. Д. и 1875 / 2160 ид. части за ответниците Г. Х. Б. и Е. Г. Б..
Релевираните доводи с касационната жалба касаят необходимостта да се постанови по съдебен ред разпределение ползването на съсобствен имот при налице на решение на мнозинството за това ползване , с което решение по никакъв начин не са нарушени правата на ищците като съсобственици да ползват имота в съответства на обема права, притежавани от тях и възможност за ползване и експлоатация на постройките в имота, суперфициарна собственост.
С посоченото Решение Nо 71 от 10.04.2011 год. по гр.д. Nо 727/2010 год. на ВКС – ГК II отд., също постановено по чл. 290 ГПК по въпроса „може ли в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да се разпредели ползването по вариант , изискващ бъдеща промяна в имота” и даден отговор в насока , че правилна на основание чл. 291 ГПК е съдебната практика ,приемаща че „служенето с общата вещ според чл. 32 ал.2 ЗС означава прякото и използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и и без да се накърняват свойствата и , като съдебната администрация по чл. 32 ал.2 ЗС се извършва съобразно фактическото положение и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделните дялове“ , имат характеристиката на задължителна съдебна практика.
Изведеният , с известно уточнения , правен въпрос за основанията , обуславящи необходимостта от съдебна администрация по реда на чл. 32 ал.2 ЗС за начина на ползване на съсобствен имот , не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с посоченото решение , не само защото като правен въпрос не кореспондира на задължителните разяснения относно възможностите на решаващия съд по иска по чл. 32 ал.2 ЗС да избере вариант за разпределение на ползването, но и защото по същество избраният вариант по делото е съобразен с посочените разяснения, като и с онази съдебна практика , с което се приема , че „ най-целесъобразния вариант на разпределение следва да се избере така , че всеки съсобственик да може максимално да се ползва от общата вещ”
Касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като въпросът когато по чл. 32 ал.2 ЗС се определи начин на ползване , при който всеки съсобственик ще ползва реална част съобразно неговите права, това лишава ли останалите съсобственици от правото да преминават през тази реална част , за да имат достъп до собствената си сграда , при положение , че предмет на решението по чл. 32 ал.2 ЗС е само разпределение на правото на ползване и не се създават отделни имоти ? не може да бъде приет за обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Възможността при определения, избран вариант на разпределение на ползването на един недвижим имот , съсобственикът , комуто не е разпределена съответната реална част, да преминава през същата за да ползва индивидуална суперфициарна собственост на постройка в съсобствения имот , е безспорно въпрос на тълкуване на закона по същество ,но само и доколкото същият е стоял на вниманието на съда и е налице произнасяне в обжалваното решение. След като съдт няма изразено по този въпрос становище и формирана воля , то този проблем не може да има характеристиката на обуславящ конкретния правен спор , разрешен на друга плоскост на тълкуване и прилагане на закона.
Искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за производството пред ВКС е основателно. Същите имат право на направените разноски за касационното производство , съобразно чл. 81 ГПК във р. с чл. 78 ал.3 ГПК, в установения по представения Договор за правна защита и съдействие Nо 15494 / 08.04. 2013 год. в размер на 400 ле. / четиристотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 8494/27.12.2012 година на Г. Х. Б. и Е. Г. Б. , и двамата от [населено място] чрез адв. А. А.- АК- П. срещу Решение Nо 362 от 05.11.2012 година по гр .възз.д.Nо 733/2012 година на ОС-Перник , с което решение , в качеството на въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение Nо 268 от 17.05.2012 година по гр.д. Nо 6851/2011 година на РС – Перник за разпределение правото на ползване по реда и на основание чл. 32 ал.2 ЗС.
Осъжда Г. Х. Б. и Е. Г. Б. , и двамата от [населено място] да заплатят на Л. С. и В. С. и Б. Й. сумата 400 лв. / четиристотин лева/ , разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :