3_148/11.01.2012г.
ЗДДФЛ, чл. 3;
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7 ;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т.1;
Относно: Подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011г. при наследяване предприятие на ЕТ на починало физическо лице
Според изложеното в запитването, до 06.10.2010 г. лицето е управлявало ЕТ „Х” с пълномощно, издадено от баща му, който е бил регистриран като такъв. На посочената дата почива бащата и лицето е продължило дейността на фирмата, тъй като тя е била свързана с работа по европейски проекти, за които едноличният търговец е имал подписани договори и споразумения.
Лицето е предприело действия за поемане на търговското предприятие на ЕТ по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Регистрацията на поемането на едноличния търговец от правоприемник е извършена на 15.06.2011г.
В периода от 06.10.2010 г. до 15.06.2011г., а и след това, по сметките на фирмата на починалия собственик са постъпвали приходи от договори по европейски програми, чието изпълнение е било реализирано по времето, когато собственик на ЕТ „Х” е бил жив.
Предвид гореизложеното се поставя въпроса следва ли да се подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г. – 15.06.2011г. и кой доход трябва да се включи в нея ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16 декември 2011г.) изразяваме следното становище:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, като страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговецкато съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл.60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. Поемането от наследник на фирмата, наред с предприятието е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец.
Когато починалото лице е получило доход от стопанска дейност като едноличен търговец през календарната (данъчната) година, облагаем с данък по ЗДДФЛ, наследниците му не следва да подават данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от негово име. Аргументите за това се извличат от разпоредбите на данъчния закон и по-конкретно от:
-чл. 3 от ЗДДФЛ, където е визирана лична отговорност за данъкавърху доходите на физическите лица;
– чл. 50, ал. 1, т.1 от ЗДДФЛ, където е регламентирано задължението за подаване на данъчната декларация. Според цитираната правна норма данъчнозадължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 (годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец) в регламентирания с чл.53, ал.1 от с.з. срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Предвид гореизложеното, липсва правно основание и възможност наследникътда подаде данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, получени от наследодателя до датата на смъртта му през 2010г.
От фактическата обстановка в запитването става ясно, че лицето като наследник на починалия наследодател е продължило търговската му дейност, но до 15.06.2011 г. това обстоятелство не е вписано в търговския регистър. В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ предвижда, че по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Следователно за периода от 01.01.2011г. до 15.06.2011 г., при положение, че лицето епродължило търговската дейност и е реализирало доходи от същата, съгласно горецитираната норма, се счита за данъчно задължено лице за тези доходи иследва да ги декларира в приложение № 2 на ГДД за 2011 г. Освен това реализираните доходи след вписването на лицето като ЕТ също следва да се посочат в приложение № 2 на ГДД за тази година. Следователно, независимо дали доходите са реализирани преди или след вписването като търговец, в настоящия случай те се третират по идентичен начин.
С оглед пълнота на изложението следва да се обърне внимание, че аналогично е и данъчното третиране на доходите, които са получени в периода от 06.10.2010г. до края на 2010г., поради което тези доходи също е следвало да бъдат декларирани в приложение №2 на ГДД за 2010 г.
‘