О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 15.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3160/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. Д. М. от [населено място] против въззивното определение от 17.03.2014 год. по ч. гр. д. № 915/2014 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено определението от 2.12.2013 год. по гр. д. № 545/2012 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от държавна такса по предявения от нея в качеството й на едноличен търговец иск срещу ЧСИ за заплащане на сумата 926 532 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непровомерната му дейност по продажба на имоти по изпълнителното дело.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и искане то да бъде отменено, като се постанови освобождаване от внасяне на държавна такса по иска.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което се дава разрешение по същество на производството по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, свързан с приложимостта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение на едноличен търговец, с оглед припокриването му с физическото лице, което носи отговорност със своето собствено имущество. Релевираното основание се обосновава с липса на съдебна практика по този въпрос.
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е приложима само по отношение на физически лица, установили, че нямат достатъчно средства за заплащане на такси и разноски. В случая претендираните вреди са от страна на ищцата А. М., в качеството й на едноличен търговец, което изключва възможността за освобождаване от държавна такса по иска на това основание.
Наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с липса на съдебна практика по въпроса за припокриване качеството на едноличния търговец с физическото лице, осъществяващо търговската дейност като такъв. Върховният касационен съд многократно е имал повод да се произнесе по този въпрос, който в случая обаче не е относим към съображението за отхвърляне искането за освобождаване от държавна такса. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложима към търговци, вкл. и едноличен такъв, в каквото качество са претендираните вреди от действията на ответника при продажбата на имотите в хода на изпълнителното производство /собственост на търговски дружества и имот на ЕТ/, което обстоятелство се разкрива от твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията й. По този въпрос е налице съдебна практика, цитирана в първоинстанционното производство и тя е в смисъла на постановеното въззивно определение – разпоредбата не може да се тълкува разширително и по отношение на ФЛ, които като страна по делото имат качеството на търговци, без оглед на регистрацията им като ЕТ или ЮЛ. За приложимостта на чл. 83, ал. 2 ГПК относно физически лица е налице и задължителна съдебна практика – опр. № 128 от 26.02.2013 год. по ч. гр. д. № 47/2013 год. на ІV г. о. на ВКС. Тъй като по релевантния за изхода на делото правен въпрос е налице съдебна практика по тълкуване на разпоредбата на закона релевираното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 620 от 17.03.2014 год. по ч. гр. д. № 915/2014 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: