О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 18.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 752 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. С. А. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Бл. Б., обжалва въззивното решение от 22.10.2013 год. по гр. д. № 87/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за предаване на владение върху описаните части от имота, е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора против И. М. Й. от [населено място] и Н. М. А. от [населено място] иск за предаване на владението върху имоти в [населено място], махала „К.”, в границите на околовръстния полигон и застроената част на селото, както следва: И. Й. – върху 22 кв. м., заключени между б. б. Б-Д, защриховано в жълт цвят по скицата към заключението на вещото лице, прието в с. з. на 16.06.2011 год., и при описаните в решението граници, а Н. А. – върху имот с площ 113 кв. м., между б. б. В-Г, защриховано в жълт цвят на същата скица и при посочените граници. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения при обсъждане на направените доводи и събраните по делото доказателства и необоснованост на изводите, с искане за неговата отмяна.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че необсъждането на факти и обстоятелства по делото представлява релевантен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, произнасянето по който е в противоречие с цитираната, но непредставена, съдебна практика. По въпроса за основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС касаторът счита, че произнасянето му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без изложени в тази връзка съображения.
Ответниците Н. М. А. и И. М. Й. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в частта, с която ревандикационният иск е бил частично уважен, и да потвърди същото в останалата му отхвърлителна част, приел, че ищецът не е установил, че части от неговия имот се владеят без основание от ответниците. Съдът се е обосновал с приетото заключение на техническата експертиза, установяващо идентичността на имотите към настоящия момент с данните по заснемането им през 1986 год. за нуждите по изготвяне на кадастрален план, като сега съществуващата граница между тях съвпада с тази от миналия период, с оглед отразяването на съществувалата и показана на приложените скици сграда /ПС/. Позовал се е и на установената идентичност на имота на ответницата Й. с този по представената по делото скица от 1988 год. и с показанията на свидетелите, установяващи, че границите между съседните имоти не са местени. Тези данни съдът съпоставил с представената от ищеца скица към договора за доброволна делба, в която придобитият от него имот е означен като Дял І и заключил, че както конфигурацията на имота, така и границата му с имотите на ответниците не са променени към настоящия момент – означената и на тази скица сграда /плевня/ се намира в съседния имот. Поради това и с оглед извършения оглед на самото място, въззивният съд направил извода, че ищецът не е установил по несъмнен начин, че към настоящия момент части от неговия имот се владеят без основание от ответниците, като е взел предвид и колебанията в твърденията му за площите от имота, за които е поддържал да са завзети от ответниците.
Следователно, изводът за неоснователност на предявения ревандикационен иск е обусловен от преценката на съда на събраните доказателства и доводите на страните, която не може да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство. Оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил и преценил същите, за да достигне до друг извод, представлява по същността си касационно основание за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, но не и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика. Затова и първото поддържано основание за допускане на касационното обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 2 ГПК не е налице.
Не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и този, свързан с основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС, по който се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като предполага разглеждането на спора. От друга страна, за да е налице това основание на закона за допускане на касационно обжалване, законът предвижда правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Съображения в този смисъл не са изложение, а формалното позоваване на закона не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 269 от 22.10.2013 год. по гр. д. № 87/2013 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената от А. С. А. от [населено място], чрез адв. Бл. Б., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: