О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 27.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 818 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 146689/20.12.2013 год. В. П. Х. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. В.- САК е поискала да се отмени Определение Nо 23545 от 10.12.2013 година по ч. гр.д. Nо 15260/2013 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 23.10.2013 год. по гр.д. Nо 9563/2012 год. на Софийския районен съд- брачна колегия за връщане на въззивна жалба вх. Nо 6188/ 10.09.2013 година срещу Решение от 26.04.2013 год. на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК във вр.с чл. 262 ал.1 ГПК и чл. 261 т.4 ГПК. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилни, постановени при допуснати нарушение на процесуалните правила, иска се отмяната им.
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите : 1/ смята ли се за нередовност на въззината жалба , невнасянето на недължима допълнителна държавна такса , ако от първоинстанционния съд изрично е указано да се внесе такава и 2/ приложима ли е разпоредбата на чл. 62 ал.2 ГПК в случаите когато на съобщението за пощенска пратка е отбелязана датата на приемане без да е положен подпис от служителя на куриерската служба , получаващ пратката , че първият въпрос е разрешен в противоречие с Определение Nо 45 от 23.012013 год. по ч. гр.д. Nо 551 / 2012 год. на ВКС-II г.о., а втрият въпрос изисква произнасяне за еднаквото и точно прилагана на закона .
С отговор ответника- въззиваема страна Л. П. Х. чрез адв. Р.П.- САК подържа , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като изведените въпроси са неотносими към мотивите на съда касаещи нередовността на въззивната жалба , както и се релевират доводи за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт , поради което същата се явява процесуално допустима .
За да приеме, че не е налице изпълнение на дадените указания за своевременно внасяне на определената с разпореждане на съда ДТ, СГС е съобразил, че към датата на постановяване на разпореждането по делото не е приложен документ за платената ДТ , определена от съда в размер на сумата 37.50 лв.
Преценявайки наведените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и данните по делото, настоящият състав намира,че не са налице основания за разглеждане на частната касационна жалба по същество .
Формулираният въпрос : смята ли се за нередовност на въззината жалба , невнасянето на недължима допълнителна държавна такса , ако от първоинстанционния съд изрично е указано да се внесе такава не може да се приеме за обуславящ изхода на правния спор , след като по принцип не е бил спорен размера на паричното задължение за ДТ за въззивно обжалване. Първоинстанционният съд е постановил събирането на първоначална такса от 25 лв. и съответно допълнителна / с диспозитива на решението си / от по 25 лв. за всяка страна , чиито сбор е 75 лв. или дължимата при обжалване ДТ е половината от тази за първа инстанция т.е. 37.50 лв. В този смисъл не може да се констатира каквото и да е противоречие с цитираното като съдебна практика определение на ВКС.
За да се допусне касационно обжалването в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос , чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС този въпрос следва да касае приложението на нов закон , празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика. Приложението на разпоредбата на чл. 62 ал. 2 ГПК не създава затруднения и не сочат на такава хипотеза. Доколкото съдебните книжа могат да бъдат изпратени ‘по пощата” за да се спази установения от закона процесуален срок, в съдебната практика няма спор как следва да бъде оформено обявлението, удостоверяващо спазване на датата. Когато са използвани услугите на частна куриерска фирма , то товарителницата на частната куриерска служба не може бъде приета като надлежно „изправени по пощата ” съдебни книжа поради липсата на изричен текст в закона, приравняващ частните куриерски служби на пощенските – т.е. на понятието „поща” по см. на закона . По начина на оформяне на приемателния документ – наричан и неговите реквизити не може да се направи категоричен извод за съдържанието на пратката, след като освен името на съда и състава , не се сочи кое е обжалваното дело. Едва ли е логично да се приеме за необходимост от произнасяне с цел уеднаквяване на закона и развитие на съдебната практика на законови разпоредби, чието приложение е безпротиворечиво в практиката на съдилищата. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 146689/20.12.2013 год. на В. П. Х. от [населено място], заявена чрез процесуалния си представител адв. П. В.- САК срещу Определение Nо 23545 от 10.12.2013 година по ч. гр.д. Nо 15260/2013 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 23.10.2013 год. по гр.д. Nо 9563/2012 год. на Софийския районен съд- брачна колегия за връщане на въззивна жалба вх. Nо 6188/10.09.2013 година срещу Решение от 26. 04. 2013 год. на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК във вр.с чл. 262 ал.1 ГПК и чл. 261 т.4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :