О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 23.09.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4925/2013 година по описа на ВКС на РБ и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК, образувано по частна жалба на И. Г. Д. срещу определението от 23.04.2013 год. по гр. д. № 352/2012 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по разглеждане на частна жалба срещу определение от 16.11.2012 год. на същия въззивен съд за връщане на касационната жалба против въззивното решение по същото дело.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение, като представя писмени доказателства по чл. 23, ал. 3 ЗПрП.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като прецени данните по делото намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждане от 28.02.2013 год. окръжният съд е указал на молителя И. Д. да представи доказателства относно доходите, семейното, имуществено и здравословно състояние, с оглед преценка на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПрП по молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по обжалване на определението за връщане на касационната му жалба против въззивното решение по делото. Като взел предвид получаване на съобщението за това и неизпълнението на тези указания в дадения срок, с обжалваното определение съдът оставил без уважение подадената молба.
Жалбоподателят не отрича в настоящата частна жалба неизпълнението на указанията на съда в дадения му срок.
Воденето на различни дела от жалбоподателя, сочено като вероятната причина за неспазване на срока, е неотносимо към спорния въпрос, касаещ преценката за наличие на основания за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство, съгласно чл. 21, т. 3 ЗПрП.
Представените в настоящето производство доказателства – декларации и удостоверения от НОИ, не установяват наличието на предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПрП, за да се приеме искането за основателно. Обстоятелството, че доходите на жалбоподателя и съпругата му са единствено от отпуснатите им в удостоверения размер пенсии не е достатъчно основание за основателност на молбата, при липса на данни за наличие на други обстоятелства, предвидени в закона, въз основа на които следва да се направи преценката на съда, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнараждение. С оглед конкретната фактическа обстановка съдът не може да обоснове наличие на такъв извод, поради което и молбата не следва да се уважава. Искането за предоставяне на правна помощ касае процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т. 3 ЗПрП, в който случай подлежат на преценка и обстоятелствата по чл. 23, ал. 1 и 2, представляващи самостоятелни основания за отказ да се предостави правната помощ, извън наличието на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от с. з. Процесуално представителство за извършване на процесуалното действие по обжалване на определението за връщане на касационната жалба не е задължително, респ. искането за предоставяне на правна помощ за него не съответства на необходимостта от такава, с оглед етапа, на който се намира производството по делото. Поради това и с оглед преценката на всички основания за предоставяне на правна помощ по ЗПрП, крайният извод на въззивния съд се явява правилен и обжалваното определение следва да се потвърди.
Поради тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.04.2013 год. по гр. д. № 352/2012 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: