О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 08.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4954 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.04.2013 год. по гр. д. № 3332/2012 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.01.2012 год. по гр. д. № 1239/2006 год. на Варненския районен съд, поправено с решения от 7.06.2012 год. и 2.10.2012 год., с което е съставен и обявен за окончателен разделителния протокол по първия вариант на приетото заключение на тройната техническа експертиза, с подробно описание на двата реални дяла от делбения имот, уравнението между тях със сумата 2 555.98 лв. и преустройствата за обособяването им в размер на 4 619.65 лв., съгласно скиците на вещото лице, приподписани от съда и представляващи неразделна част от решението.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Б. З. К., В. Н. Д. и С. Н. Д., чрез адв. Г. Я., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно начина на извършване на делбата. Касаторите поддържат, че неправилно съдът не е отчел обстоятелството, че след смъртта на съделителя Н. К. е възникнала нова съсобственост между неговите наследници, както и не е отчел по-ниската стойност на необходимите преустройства при предпочитания от тях вариант трети от приетото заключение, чийто дял ІІ претендират да им бъде разпределен, съгласно чл. 292 ГПК /отм./.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, като е поставен въпрос относно значението на настъпилото във втората фаза на делбата правоприемство за определяне способа за извършването й, като се съобрази броя на съделителите към момента на извършване на делбата. Поддържа се наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос с представяне на решение № 105 от 19.02.2009 год. по гр. д. № 5925/2007 год. ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че във фазата по извършване на делбата съдът не разполага с правомощието да променя квотите на съделителите и следва да съобрази начина на извършване на делбата с правата в съсобствеността, определени в решението по допускането й, освен в случай на настъпило правоприемство в хода на процеса по смисъла на чл. 120 ГПК /отм./ или чл. 121 ГПК /отм./, които хипотези в разгледания спор не са били налице, за разлика от настоящият – настъпилото правоприемство след смъртта на съделителя Н. К. в лицето на тримата наследници, сега касатори. Представено е и решение № 785 от 17.10.1990 год. по гр. д. № 828/90 год. І г. о. на ВС по въпроса за неудобството за извършване на делбата чрез теглене на жребий в хипотезата, че някой от съделителите е живял трайно в един от етажите и е правил подобрения в него, което според касаторите въззивният съд не е съобразил в обжалваното решение.
Ответникът по жалбата – С. Г. Д., чрез адв. К. К., в представен писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – формулираните правни въпроси са неотносими за изхода на спора, каквато е и представената съдебна практика. Липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано и с липсата на представена от касаторите задължителна съдебна практика по смисъла на закона. Евентуално се поддържа становище и за неоснователност на касационната жалба, с искане да не се допуска касационното обжалване и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прието, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм./, въззивният съд приел, че определящи обстоятелства са равните права на съделителите, между които е допусната делбата и възможността за обособяване на два реални дяла от делбения имот, без съществени преустройства с оглед заключението на тройната техническа експертиза и одобрените инвестиционни проекти по два от предложените общо три варианта за обособяване на реални дялове. Т. е. съставянето на дяловете и тегленето на жребий в случая не е невъзможно или много неудобно, в която хипотеза законът допуска разпределяне по чл. 292 ГПК /отм./, сега чл. 353 ГПК. Въз основа на заключението на вещите лица съдът е избрал първия вариант за образуваните два дяла от делбения имот, който позволява включване във всеки от дяловете на почти еднакъв брой жилищни помещения, което не е така в предложения трети вариант, предпочитан от касаторите. Освен това, разликата в стойностите на двата дяла по първия вариант позволява да се уравни неравенството с посочената сума, като е прието, че приблизително еднаквата стойност на дяловете и по-малката сума за ремонтните действия при обособяването на дяловете в третия вариант не са определящите за избора на варианта за двата дяла, при констатацията на включените в дяловете по вариант ІІІ неравностойни помещения.
Съдът приел за ирелевантно обстоятелството, че само единият от съделителите със семейството си е живял в делбения имот, и то в претендирания от него за разпределение дял ІІ от вариант ІІІ, тъй като съсобствеността в имота е възникнала чрез изкупуването на ? ид. ч. по реда на публичната продан, поради което и това обстоятелство няма как да обоснове невъзможност или неудобство при тегленето на жребий, а би довело до предпочитание за този съделител.
Следователно, поставеният от касаторите въпрос за настъпилото правоприемство и значението му за способа на извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти съобразно броя на съделителите към момента на извършване на делбата не е обсъждан от въззивният съд и не е обусловил изхода на спора относно начина на извършване на делбата, поради което и не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова и представената съдебна практика е неотносима, а и същата не сочи на противоречие по този въпрос, доколкото разгледаният в това решение въпрос не е поставения в изложението.
И вторият посочен от касаторите въпрос не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед представеното съдебно решение на ВКС. Доколкото съдът приел обстоятелството, че единият съделител е живял в имота, да не може да обоснове наличието на невъзможност или неудобство при жребия, и поради това да обоснове разпределението на имотите, то произнасянето по него не е в противоречие с представеното решение по гр. д. № 828/90 год. І г. о. – в него фактите са различни от тези по настоящето дело, поради което и доводът на касаторите всъщност представлява касационно основание за отмяна на неправилното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Тъй като не се констатира противоречиво произнасяне по въпроса за способа за ликвидиране на съсобствеността, не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване. С оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответницата по касация разноски в размер на 500 лв. за платеното адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 822 от 15.04.2013 год. по гр. д. № 3332/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Б. З. К., В. Н. Д. и С. Н. Д., чрез адв. Г. Я., касационна жалба против него.
Осъжда Б. З. К., В. Н. Д. и С. Н. Д. да заплатят на С. Г. Д. направените по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: